— Върви си — отговори тихо той.
— С мен са двама.
Байбака извади портфейла си, преброи няколко стодоларови банкноти и ги сложи на масата.
— Искам да те предупредя. В селото се готви нещо — каза мъжът и прибра парите в джоба си.
— Парите са за тримата — поясни главатарят, без да обръща внимание на предупреждението.
— Защо не питаш за причината?
— Известна ми е.
— И все пак ще кажа. Момчетата говорят, че щом предаде Ястреба, най-добрия си приятел, значи по всяко време можеш да предадеш всеки от нас.
— Щеше ли да е по-добре, ако аз и Ястреба бяхме хвръкнали във въздуха?
— Забрави третия, ченгето. Ястреба вече хвръкна. А ти и ченгето сте живи.
Байбака можеше да каже, че заповедта дойде лично от Кръстника, но не го направи.
— Каза каквото имаше за казване. Няма да те спирам — сухо се обади той.
Отговорникът на охраната го изгледа, усмихна се и излезе.
Байбака знаеше къде ще отидат неговите хора. Само за две-три години в предградията на Татарка изникнаха малки хубави къщи, в които живееха бойците на Валерий Маклаков, по прякор Мака. Те внимаваха да не навлизат във владенията на Володя, защото знаеха за отношението на Кръстника към боса на Татарка. Имаха си свой, добре уреден бизнес — пренасяха наркотици и търгуваха с оръжие. Мака минаваше за подчинен на Байбака, но всъщност работеше самостоятелно. И когато Володя реши да го притисне и му поиска месечни вноски за общата бандитска каса, беше доста учуден от позвъняването на Кръстника, който бащински го посъветва да го остави на мира. Байбака разбра, че Мака плаща направо на Кръстника, и то явно не лошо. Преди няколко седмици между Мака и Кръстника се получи някакво недоразумение и Володя получи заповед да му даде урок. Силата бе на негова страна, но той се замота и всичко остана постарому. По-късно Байбака силно съжали, че тогава не си разчисти сметките с него.
След като в Щатите осъдиха Японеца на десет години, между различните престъпни групировки из цяла Русия, особено между славянските и кавказките банди, започнаха истински бойни действия. В ход влязоха автомати, гранатохвъргачки, взривни вещества, да не говорим за пистолетите. Загинаха десетки Признати бандити и обикновени престъпници.
Русия тепърва ще си даде сметка за броя на жертвите на бандитските стълкновения, в това число и на мирните граждани. И си мисля, че когато ги преброи, Русия ще настръхне: нали младите момчета, грабнали оръжието, не са били родени бандити и крадци. Такива ги е направил животът, днешната власт, ръководната финансово-апаратна олигархия и могъщото чиновничество — корумпирано, алчно, продаващо всичко наред, отдавна изгубило понятие за жертвоготовност в името на народа; за чест, достойнство и любов към родината.
След „конгреса“ на престъпниците в Кисловодск страстите малко се уталожиха, но се появи друг сериозен проблем. Така наречените отцепници — млади хора, обединени в бойни групи, без ясна представа за законите на престъпния свят, в стремежа си да забогатеят на всяка цена, обявиха истинска война на Признатите бандити. Стреляха по тях без предупреждение, без излишни приказки, посегнаха на вече поделените сфери на влияние. Големите престъпни босове дори потърсиха помощта на ФСС, молеха да ги защитят от младите бандити! Мака заложи на тях явно не без причина. Той закара стоката си във Воронеж, след като там унищожиха огромно количество наркотици. Наложи се да търси други адреси и той ги намери. Наистина, трябваше да се раздели с образа си на защитник на славянските интереси в Ставрополския край, понеже се свърза с един от най-известните чеченски босове на подземния свят — Султана, който включи в групата му свои земляци. Султана пръв подхвърли идеята, че вече е време Мака да стане пълновластен господар на Татарка. Младият отцепник му напомни за близките отношения на Байбака и Кръстника, а Султана отговори с известната френска мисъл: „Memento mori!“
Отначало Мака не обърна голямо внимание на думите му, но по-късно, след срещата с Ястреба, когото упорито привличаше на своя страна, мисълта за властта в Татарка все повече и повече го завладяваше. Срещата на Мака с Ястреба не беше случайна. Кой каквото ще да казва, ако не беше Байбака, главатарят в Татарка щеше да е той. Мака заложи на честолюбието му и спечели. Постепенно Ястреба започна да надава ухо на ласкателствата, а когато Байбака, воден от най-чисти подбуди, го изпрати да служи в Ставрополското краево управление на МВР, той затаи обида към дългогодишния си приятел. Въпреки че получаваше пари от него, Мака му плащаше много повече. Смъртта на Ястреба, за която бе обвинен Байбака, развързваше ръцете на младия отцепник и той реши да действа.