Ю. Синица е опитен следовател и не може да не е познавал такъв Признат бандит като Борсука — един от основните помощници на мафиотския бос Кръстника. Нашата оперативна група попадна на следата на Борсука. В деня на убийството той е бил в хотел „Интурист“ в Ставропол, цяла нощ се забавлявал в нощния бар и по обед на другия ден отпътувал с охраната си за Кисловодск.
Ние бяхме отстранени от следствието две денонощия след извършване на престъплението, а след две седмици ни включиха в групата на полковник С. Таловиря, ръководител на групата по разследване убийството на И. Скачко. Чрез проведените оперативни мероприятия бе установено, че И. Скачко е бил убит в офиса на фирмата си между девет и десет часа вечерта. Двамата пазачи са били ударени и обезоръжени. От разпита им останахме, с впечатлението, че нападателите са им известни, но засега те не са ги посочили.
Задържахме пазачите, но сутринта по заповед на полковника ги пуснаха от следствения арест, тъй като представиха медицински свидетелства за влошено здравословно състояние. Заповедта ни обезкуражи, но след това започнахме да действаме по-предпазливо.
По агентурен път получихме информация, че от Кисловодск е отпътувала бойна група начело с Борсука. Успяхме да изясним, че са пристигнали в Железноводск около осем вечерта. Няколко свидетели дадоха показания, че след девет часа вечерта пред сградата на фирмата са спрели четири западни коли. Нашият агент, настанил се в къща срещу фирмата, е заснел пристигането им на видео.
Филмът и увеличените снимки на престъпниците, в това число на Борсука, бяха предадени лично от подполковник Г. В. Василиев на началника на Ставрополското управление на ФСС генерал-майор Н. И. Макеев. След това нашата група бе отзована от Ставропол.
Извод: в органите на Ставрополското краево управление на ФСС работи добре сплотена, корумпирана група старши офицери, ръководени от началника на краевото управление на ФСС генерал-майор Н. И. Макеев.
Следователите Ю. Синица и Б. Лесовой водиха разследването изключително небрежно, без да проверят по следствен път показанията на свидетелите, нито да включат в протоколите от разпитите показанията, разобличаващи длъжностни лица, което говори за връзки с престъпниците и че изпълняват незаконните нареждания на ръководителите в краевата прокуратура.
Заместник началник-отдел
при Ставрополското краево управление на ФСС
подполковник Г. Василиев.
Капитан А. Василиев
Старши следовател от Ставрополската краева прокуратура
До старши следователя
при Главна прокуратура на РФ
А. Б. Турецки
Съгласно изискването ви всекидневно да се съставя доклад за проведените мероприятия, съобщавам следното:
Първо. Разпитаният сержант Зимовец призна съучастие в убийството на прапорщик Л. С. Гришчук.
Второ. Подполковник М. Н. Сизов е напуснал дома си в нарушение на вашата заповед за домашен арест и сега местонахождението му е неизвестно.
Трето. Началникът на УВР на Ставрополския край генерал-майор Р. В. Маркуша се държа недостойно, когато се обърнах към него с молба да заповяда издирването на подполковник М. Н. Сизов. Генерал Маркуша беше в нетрезво състояние и ме напсува, което записах с помощта на подслушвателно устройство японско производство.
Като прочете последната точка от справката, Турецки се засмя:
— Записал го! Хитрец!
Старши следователят започна да разглежда материалите, събрани в голяма папка от полковник Генадий Попов. Попов и четирима следователи от оперативна група „Пантера“ работеха по ССК и свързаните с компанията фирми. Бяха се справили отлично. От икономическите термини, имена и цифри Турецки го заболя главата. Неосчетоводените приходи бяха изпирани чрез банка „Грот“ в Ставропол, свързана с московските търговски банки. Това бе достатъчно, за да започнат работа с банка „Грот“.
Турецки отмести папката с документите и запали цигара. Минаха осем дни от пристигането му в Ставропол, а началството на края, начело с губернатора продължаваше да си живее добре, както и преди. Началниците на краеви управления на ФСС, УВР и дори краевият прокурор започнаха да се отнасят към него малко сухо, бяха уверени в собственото си могъщество. При това наближаваше денят на откриването на конгреса на РПДР, а в Кисловодск вече пристигнаха десетки делегати. В курорта отдавна работеха сътрудници на „Пантера“, така че старши следователят имаше представа не само за пристигналите делегати, но и за далеч по-любопитни неща.