— Убеден съм, че победата ще бъде ваша!
— Защо сте толкова сигурна?
— Най-малкото, защото сте единственият кандидат.
— Кандидати могат да бъдат издигани и на конгреса — възрази Акимов.
— Едва ли някой от тях притежава толкова славна биография като вас — открито го поласка Турецки. В този момент усети лекичко побутване по крака, погледна Кроткия, но не забеляза нищо подозрително.
— Но те могат да се окажат с други достойнства.
— Например?
— Пари.
— Мисля, че за хората, които са ви предложили високия пост, парите нямат значение.
— А знаете ли кой точно е говорил с мен?
— Преди малко сам споменахте!
— Така ли? — учуди се Станислав Станиславович. — Соня, казал ли съм подобно нещо?
— Естествено. И то неведнъж — потвърди жената.
— Е, в това няма нищо тайно.
— Зависи за кого — загадъчно изрече Соня. — Забравяш, че пред теб е следовател от Главна прокуратура!
— Навремето пред мен стоеше главният прокурор! — усмихна се Акимов. — И все тая.
— Как? — учуди се Соня. — Седем години зад решетките — и все тая?!
— Пропуснахте един важен детайл, София Андреевна — намеси се в разговора Кроткия. — Станислав Станиславович каза „Навремето“.
— Точно така — оживи се Акимов. — Сега времената са други. Мисля — обърна се той към Турецки, — че сте тук да разследвате няколко убийства?
— Отдавна ли сте в Ставропол? — попита Александър, без да отговаря на въпроса.
— Доста отдавна. Защо?
— Мисля, че няма нито един човек в Ставрополския край, който да не знае защо съм пристигнал.
— Ако застана начело на партията, може да разчитате на помощта ми — искрено заяви Станислав Станиславович. — Демократите претърпяха поражение, защото при тяхното управление властта бе завзета от престъпни елементи. Ние трябва да оправим положението и изглежда ще се наложи да прибегнем към доста сурови мерки.
„Или е глупак, или ме взема за пълен идиот“ — помисли си Турецки, като разглеждаше с видим интерес бъдещия председател на новата партия, но на глас каза вежливо:
— И какво ще направите, ако дойдете на власт?
— Ще предприемем сурови мерки.
— А смъртното наказание?
— В западноевропейските страни отдавна е заменено с доживотен затвор.
— Но мине се не мине месец и в Щатите току пратят някого на електрическия стол — усмихна се Турецки.
— В Русия ще се постараем да минем без него. У нас няма такава варварска традиция — с патос произнесе Акимов.
— Искам да ви напомня, Александър Борисович, че на власт ще дойде най-богатата партия в страната — подкрепи го Кроткия. — Ако се съди по централните и регионални организации, представени на конгреса, то за тях не е никакъв проблем да открият нови модерни затвори за осъдените на „до живот“.
— Благодаря ви, Алексей Петрович — кимна Акимов. — Изпреварихте ме. Бих искал да допълня, че изграждането на затворите е само нищожна част от замисленото…
Станислав Станиславович отново заговори за грандиозните планове на партията, за лицата, заемащи големи длъжности в правителството и президентския апарат, които изцяло и напълно подкрепяли начинанията на организаторите на конгреса. Той дори спомена някои имена, които Турецки не пропусна. „Господи, какви ги дрънка тоя?! — помисли си следователят, загледан в одухотвореното лице на бившия дисидент. — Нима след седем години по лагери не е разбрал как стоят нещата и на нищо не се е научил? Или е откачил напълно, след като е получил предложението на Потапов? Не, май е искрен. Гледай как се е разгорещил, удря с юмрук…“
— Алексей Петрович — наведе се към Кроткия Турецки. — Разкарай го някъде, а? Писна ми.
Кроткия се усмихна с разбиране, но търпеливо изчака Акимов да спре, дори изръкопляска леко и предложи тост за успехите на партията, а после някак между другото предложи:
— Станислав Станиславович, тук има прекрасна билярдна зала…
— Така ли? — неопределено попита Акимов и погледна Соня. — Искаш ли да видиш как господин Кротов ще ме бие?
Жената не отговори, взе си цигара, а Турецки мигновено реагира и й предложи огънче.
— Как да ви бия — усмихна се Кроткия. — Вие сте блестящ играч.
— Ако не ви бях сърбал попарата, можеше и да повярвам — въздъхна Акимов. — Но учителят ми във Франция не беше лош.