Моят приятел искаше да разбере с каква скорост разузнавателният апарат на моите извънземни ще се движи. Това бе въпрос, който не очаквах и го попитах има ли значение.
— Разбира се, че има — каза той. — Има огромно значение. Ако искаш разузнавателният апарат в разказа ти да падне директно в капана, той трябва да бъде със съвършено точни размери. Ти ми посочи следните размери — 5.10 м на 1.50 м.
Отворих уста да кажа, че той не е съвсем прав, но той вече ме бе хванал за ръка.
— Леко съм закръглил цифрите — каза той. — По-лесно е да се изчисли дъгата.
— Какво?
— Дъгата на падане — повтори той и аз замрях. Това бе фраза, в която мъж, решен да отмъсти на всяка цена, може да се влюби. Звучеше мрачно и зловещо. Дъгата на падане.
Бях приел за даденост, че ако изкопая гроб, голям колкото кадилака, ще ми свърши работа. Трябваше да се намеси моят приятел, за да разбера, че преди да изпълни предназначението си като гроб, ямата трябва да послужи за капан.
Самата форма е много важна, каза той. Този тесен окоп, който бях замислил, може да не свърши работа — фактически шансовете да не свърши работа бяха по-големи от вероятността да свърши. „Ако «колата» не удари началото на мъртвата точка на окопа — каза той, — би могла изобщо да не падне в окопа. Просто ще се килне на една страна под ъгъл и когато спре, извънземните ще се покатерят от вратата срещу шофьора и ще прецакат героите ти.“ Отговорът, каза той, е да се разшири краят на входа, като на целия изкоп се даде формата на фуния.
Тогава възникна и проблемът на скоростта.
Ако кадилакът на Долан се движи прекалено бързо и дупката е прекалено къса, той ще прелети над нея, като малко се наклони, докато лети и или бронята, или гумите ще ударят края на дупката от далечната страна. Би могла да се наклони и опре на пода си, но без изобщо да падне в дупката. От друга страна, ако кадилакът се движи прекалено бавно и дупката е прекалено дълга, може да се подпре на предницата, вместо на колелата и никога да не падне. Не можете да погребете кадилак със стърчащ багажник и задна броня над земята, така както не можете да погребете човек със стърчащи над земята крака.
— С каква скорост ще се движи разузнавателният апарат?
Бързо направих изчисленията. На открита магистрала, Долан закотвяше между сто и сто и десет километра. Сигурно щеше да шофира малко по-бавно на мястото, където планирах да направя удара си. Мога да скрия знаците за отклонение на пътя, но не мога да скрия пътните машини или да прикрия следите от строителни работи.
— Около двадесет рула — казах аз. Той се усмихна:
— Моля, преведете.
— Да кажем осемдесет земни километра в час.
— Аха. — Той се захвана веднага за работа със сметачната си линийка, докато аз седях до него, с грейнали и усмихнати очи и разсъждавах каква прекрасна фраза е дъга на падане.
Той ме погледна почти веднага:
— Знаеш ли — каза той — би могъл да помислиш върху това, да промениш размерите на превозното средство, приятел.
— О, защо казваш това?
— Пет метра на метър и половина е прекалено широко за разузнавателен апарат. — Той се засмя. — Та това почти размера на Линкълн Марк IV.
Аз също се засмях. Засмяхме се заедно.
След като видях жената да влиза в къщата с чаршафите и хавлиите, отлетях обратно за Лас Вегас.
Отключих стаята си, отидох в дневната и взех телефонната слушалка. Ръката ми малко трепереше. Девет години бях чакал и слухтял като паяк в корниза или мишка под перваза на дюшемето. Никога не дадох на Долан и най-малкия повод да помисли, че съпругът на Елизабет все още проявява интерес към него — празният поглед, с който ме бе удостоил оня ден, когато минавах покрай авариралия кадилак по пътя към Вегас, въпреки че тогава ме бе вбесил, бе моята заслужена награда.
Но сега трябваше да рискувам. Трябваше да поема този риск, тъй като не мога да бъда едновременно на две места, а за мен бе наложително да зная дали Долан идва и кога да се погрижа отбивката временно да изчезне.
Бях начертал план, докато се прибирах със самолета. Мислех, че би могъл да свърши работа. Аз ще се погрижа за това.
Избрах телефонни справки на Лос Анджелис и попитах за номера на „Големия Джо — Услуги по почистване“. Дадоха ми го и аз го избрах.
— Тук е Бил от „Рени’с Кейтъринг“ — банкети по домовете. — Имаме записан голям купон в събота вечер на Астър Драйв 1121 в Холивуд Хилс. Бих искал да помоля едно от вашите момичета да провери за голямата купа за пунш на господин Долан в кабинета над печката. Бихте ли ми направили тази услуга?
Помолиха ме да почакам. Така и направих, въпреки че с преминаването на всяка безкрайна секунда се чувствах все уверен, че той бе подушил нещо нередно и се обажда по другата линия, докато аз задържам тази.