Тя,
Склонявам, да… Но щото правиш,
душице, умно го прави…
Аз съм робиня твоя, знаеш,
и с тебе в Ада чак отивам…
Върви, и сичко приготви…
Дългомустакатий Господин,
Револверче благословено
другарче бойко, огнестрелно,
честта ми ти пак ще запазиш,
ти пак срамът ми ще изгладиш!
Ехидна, злостна и умразна
е днес вгнездена в мойта пазва,
и зло със зло се пак премахва!
Ти пак, ти пак ще ме избавиш,
револверко, дрюгарю верний,
съюзниче мой неизменний!
Смъртта,
Играй, върти се,
гиздава женко,
и хвъркай легко,
и весели се!…
С разни хлапета
либи се нежно,
жено напета,
гиздава жено!…
Но тази игра е последна игра; —
аз утре към тебе ръка ще простря
и твърде далеко ще те отведа…
Не не там дето
искате вий; —
на друго място,
в гробни тъми!…
Не бой се, нема
сама да си, —
жено, ще взема
либето ти…
Едничък крушумец през ваш’те гърди
ще мине, и ще ва присъедини, —
душица в душица, очи над очи…
Играй, върти се,
гиздава женко,
и хвъркай легко.
И весели се!…
С млади ергени
тайно либи се,
и насити се
на сласти земни!
3.
(Младоженци: мъжът, 65 годишен старец, шишкав, врат дебел и къс, лице кървавочервено; булката му, 20 годишна жена, укичена и обсипана с брилянти, деколте. — Тъща, — 45 години, весела и напета. —)
Младоженците.
Той,
Не може прав да се държа…
Време е веч да разбера
че застарявам, ща — неща…
С тез маскенбалски веселби
изхабих се, изтощих,
с тез угощения, игри,
животецът си съкратих!…
Тя,
От всичките тези младежи, най много
аресвам кумчето си, тумбестий Гого…
Той,
Тра, ла, ла, ли,
колко хубави жени!
Хоп, ти, ри, ри,
хубави като мечти!
Тя,
Я гледай какъв се е разхубавил!…
Хоп!… Нема без Гога приятен кадрил!
Той,
Че що, като съм одъртял?… —
Да немаш косъм бял —
не туй е за жените важно; —
Не!… Сърчицето да е младо!
О, имам, имам време още…
Хоп, хоп!
Че пак и втора младост до-ще…
Хоп, хоп…
Тя,
Тра, ла, ла… Петърчо, изгубих
един брилянтен пръстен… Хоп!
Уф, тази рокля — що я гудих?
Кроеж и цвят… Тфу! Същи сноп!
Хоп, ла… Ще си поръчам, утре,
две рокли от Printemps, в Париж…
Една bleu pale и друга loutre…
Петраки, що се тъй потиш?
— — —
Един Играч, на себе си:
Пустите моми!
Уж невинни, безпорочни, —
Но всички почти
са на ореха подобни…
Всяка от тях
в сърцето си
зла язва крий, —
дърт някой грях…
Петимен ставаш,
орехът грабваш,
счупваш го… — Вътре
червейче мърда…
Младоженците.
Той,
Тежко ми на надеждите —
безумните назежди…
А, ах… Болят ме кълките…
Проклетите ми кълки…
Тя,
На Гогенцето веждите,
копринените вежди!…
На Гогенцето зъбките,
мермерените зъбки!…
----------------------------
Един Играч, на себе си:
Туй, — любовта, — кой знай какво е?
Неща да кажа зло, добро е…
Но много чуден занаят: —
уж с него си добре познат,
и като майстор практикуваш, —
и пак от ден на ден западаш,
и се по-неспособен ставаш,
и нищо, най-подир, не струваш!…
Младоженците.
Той,
Сега разбрах живот какво е!
Но късно вече, късно, да!…
Назад да мога да се върна,
в онез блажени времена, —
когато, — прекрасен и весел ерген, —
момите и булките мряха за мен!…
Къде сте, хубави лета!
Уви! Какво ти съм направил,
о, двадесет годишна възраст,
та тъй побягна за всегда!