Тя,
Какво бърбориш тъй, Петраки?
Той,
Неща приятни, нежни, сладки…
Обичам те, о ангел мой,
със обич жарка, безгранична,
тъй както инокът обича —
всред манастирския покой —
Небесната Царица…
Тя,
И ази, Петре, та обичам…
Но имам нещо да ти искам…
Той,
Кажи какво, кажи…
Тя,
За две рокли пари…
Той,
О, даже и за три…
Тя,
Merci, merci, merci!
Mon adorable ami!
(На себе си):
Тра, ла, ла… Царят на мъжете
е моя мъж… Тра, ли, ли, хоп!
Дърт пърч, треперят му ръцете,
но верен и покорен роб!
Шейсет и пет годишен, клетий,
и влибен, влибен до уши…
И се ме киче, труфи, глези,
на колене пред мен седи…
О, страшна лудост в лудините!…
Изнемощений тоз дъртляк,
с огаснал поглед на очите,
на мрене веч — е влибен пак!
Тъщата,
Прекрасен зет!… Великодушен,
добричък, мирен, тимирут.
Лицето му, — бут свински, пушен;
Но сладък бут! Но сладък бут!
Потънал в нежности и вино,
пиян от обич и вермут,
прогнил в желание безсилно…
О, луд е, — но полезен луд!
Той мене либеше, нещастний,
и либи ме години три…
Но аз му дадох дъщеря си,
тя поскоро ще го стопи…
Преди женитбата… — Горкана!
Ядяхме само кашкавал!
Се голи, боси… На краката
налъми се, по пек и кал…
А днес!… Какво време настана!…
На, Златний Век това е то!…
Каквото видя и похвана
се преобръща на злато!
Днес наш’та къща заприлича
на Мохамедовия Рай, —
каквото да поискаш — има, —
ръка простри и викай: дай!
Младоженците.
Той,
Глава ме боли…
Свят ми се върти…
Какво е туй нещо? Ушите ми пискат!
Тя,
Не бой се… Обувките, друже, та стискат…
Утре ги хвърли,
други си купи…
(На себе си:)
Хоп, ла, ла… Сякаш че ме носи
ветрец върху крилата си…
Злощастний Петърчо!… Какво си
плашило!… Тичай си легни!
Аз мога и без тебе, друже…
Недей се мери с мене ти…
Стар мъж за нищичко не служе!
Хоп, ла… Върви си, тичай спи…
Той,
Пред мене като че стои
мъгла дебела, гъста…
Ах, Боже, що ме тъй боли
необичайно кръста?…
Тъщата.
Нещастникът! Не му се иска
за мрение нито да помисли…
Но катастрофата е близка,
животът му на косъм виси!
Добре че го накарах вчера
да се подпише на книжата…
Тра, ла, ла… Знае Баба Кера
где има желад из гората!…
Хе, дъще!… Сичкото имание
остава нам, по завещание…
Сто лева приход чист, на ден!
Бот да те блогослови, зетко…
Да си огаснеш сладко, легко,
но скоричко, — и преди мен!
Смъртта.
Бре старо харо, бре младоженецо белобрадий,
що търсиш тука, при тези луди хороиграчи?
Върви си вкъщи, всите си работи нареди,
че подир три дни апоплексия ще те свали!
Не е то за дърти, —
декемврийски бал!
Жената се сърди
на кавалер бял!…
На твоята пора
разумните хора
в дома си стоят,
готвят се да мрат!
4.
Трийсет годишен мъж, среден ръст, лице валчесто, черноок, почти хубавец, — уста май големички и малко кривички; във фрак. — Жена му, 27 год., суха, слаба, дълговрата и малко пригърбена, бледолика, в сива рокля. —
Той,
Признавам, да, че мойта Мара
е твърде учена жена…
Но малко стара…
Тим, тра, ла, ла…
Но грозничка, но тъничка,
но сухичка, но късичка,
но слаба като пръчичка,
но прекалено дълговрата
и непростително гърбата…
Тим, тра, тра, ла, ла…
Пък аз злочестий, хубостта
ценя повече от ума…
Тя,
Защо е пак така Иван,
ту начумерен, ту засмян?…
Той,
Учение не искам аз
от жената, —
но по врата й лой, — и маз
по ребрата…