Той отново се оглежда и прошепва:
— Идват аймораните!
Едва удържаш смеха си. Значи това било! Много пъти си чувал легенди за аймораните — на местния език това название означава „живите капки“. Според вярванията на хората-котки аймораните са нещо като духове на джунглата, които убиват безмилостно всеки срещнат. Но досега не си видял нито един айморан, а и възрастните смятат, че това е само суеверие.
Ако кажеш на Камиури да те остави на мира и се опиташ пак да заспиш, мини на 62.
Ако го разпиташ откъде знае за аймораните, продължи на 97.
50
Дълго се колебаеш, но накрая решаваш да се удържиш от експеримента. Щом индикаторът свети, би трябвало всичко да е наред.
Продължи на 21.
51
Мини на 73.
52
Отначало изглежда, че блокът подхожда на дръжката, но скоро разбираш, че си сгрешил. Отгоре на всичко съединителите заяждат и се налага да дърпаш с всичка сила, за да разделиш заклещените части.
Огледай още веднъж зарядните блокове. Кой от тях подхожда на дръжката?
53
Черната яма е тясна, дълбока пропаст само на четвърт час път от селото. Много пъти са те предупреждавали да не ходиш натам, но сега няма кой да ви спре. При тази мисъл на гърлото ти отново засяда горчива буца. Стискаш зъби и с усилие прогонваш мисълта за родителите си и хората от екипа. Трябва да се съсредоточиш единствено върху предстоящата задача.
Когато спирате край ръба на ямата, Камиури пристъпва напред и боязливо надниква надолу в мрака, откъдето долита бученето на вода.
— Много е опасно, Каджанга. Пък и нищо няма да намериш, водата сигурно е отнесла каквото изхвърлихме. Защо не се откажеш, а?
Ако се съгласиш с него, мини на 68.
Ако твърдо желаеш да се спуснеш в Черната яма, продължи на 85.
54
Уви, зле изплетеното въже не издържа тежестта ти и се разкъсва само на метър над теб. Политаш надолу, усещайки как вътрешностите ти се свиват на топка от леден ужас. Сетне каменната площадка те посреща с убийствен удар. Чуваш как костите ти пращят, пронизва те непоносима болка… и след миг безжизненото ти тяло потъва в кипналите води на подземната река.
Това е краят на Кайл Джагър — последният оцелял от база „Надежда“.
55
— Какви са тия Огледални? — питаш ти, пристъпвайки към Хашимото.
Сержантът прехвърля станцията в лявата си ръка, а с дясната разкопчава кобура на бластера.
— Досега бяха само слух, Кайл. Мъгла, въздух. Някой от голямото началство не е искал да всява паника, затова сега може яко да си изпатим.
— Какъв е този слух? — настояваш ти.
Хашимото се заглежда към бунгалата наоколо, пред които се събират хората от екипа. Заедно с още двама души баща ти обикаля от врата на врата. Една-две минути легионерът мълчи, после неохотно продължава:
— Едно се знае със сигурност. Първите изследователски екипи на Айяла са изчезнали безследно. Било е преди около двайсет и пет години. Разбираш ли, изчезнали са! Заедно с техниката, заедно с транспорта. Издирването не дало никакви резултати. Пет години по-късно земното командване изпратило тук малък отряд на Звездния легион. И нищо. Никаква заплаха. Изчакали година, две, три… Накрая решили, че планетата все пак е безопасна и можем да влезем в по-широк контакт с местните жители. Официално няма обяснение за изчезването на първите екипи. Но се носи упорит слух, че са били унищожени от космически противник, който вероятно има секретна база някъде на планетата. И заедно с този слух върви едно название — Огледалните.
Макар че не разбира разговора ви, Хий-Ямшар се е приближил и слуша с интерес. Внезапно Хашимото бръква в джоба си, измъква огледалце и го поднася пред очите на стареца.
— Казваш, че аймораните блестят. Като това ли?
Хий-Ямшар кимва, но от гърлото му излита само задавено възклицание. Разширените му очи са приковани в някаква точка зад вас. Понечваш да се обърнеш, но в този миг наоколо сякаш избухва мълния и страхотен взрив те отхвърля на няколко метра от бараката.
Мини на 90.
56
Тази нощ спиш неспокойно. На няколко пъти се будиш, измъчван от една и съща мисъл: какво можеш да сториш? Да убиеш Айгучи? Добре, това изглежда съвсем реално. Но не бива да пренебрегваш и другата възможност — той да убие теб. Какво ще стане тогава с Камиури, Ейина и останалите деца? Едва ли ще издържат дълго на тежката работа при търговеца.
Не, решаваш ти на следващата сутрин. Най-разумното ще е да изчакаш. Когато свърши дъждовният сезон, ще поведеш всички надолу покрай реката.