Двете лъскави фигури се обръщат едновременно и изчезват в джунглата.
Оставаш да седиш неподвижно. Едва след като е минал цял час, ти се изправяш и тръгваш обратно към селото.
Мини на 122.
68
Дълго се колебаеш, но в крайна сметка решаваш, че Камиури е прав. Най-вероятно подземната река е отнесла всичко, а и спускането в пропастта би било прекалено голям риск. Не ти остава нищо друго, освен да се сбогуваш със своя приятел и да тръгнеш обратно към жилището си.
Мини на 203.
69
След като разпалваш огъня, ти лягаш до него и се заслушваш в трополенето на дъждовни капки по корпуса. Монотонният шум постепенно те унася и ти потъваш в дълбок сън. Но няколко часа по-късно се събуждаш задъхан от някакъв страшен кошмар. Всъщност, не знаеш буден ли си, или сънят продължава. Главата ти се цепи от непоносима болка, а около гърдите ти сякаш е стегнат железен обръч. Нямаш сили да станеш на крака и едва пропълзяваш до отвора, където те лъхва свеж, влажен въздух.
Дълго лежиш, докато накрая се опомняш достатъчно, за да размислиш. Щом от чистия въздух ти стана по-добре, значи нещо не е наред вътре в салона. И виновникът може да бъде само един — огънят.
Разсъжденията ти са абсолютно верни. Навътре в салона няма достатъчно проветрение и огънят постепенно е започнал да тлее. А тъкмо при такова бавно горене се отделя въглеродният окис — газ без цвят и мирис, но смъртоносен, ако не го усетиш навреме. В миналото този невидим убиец е причинил гибелта на мнозина непредпазливи хора, та дори и на великия френски писател Емил Зола.
Нямаш намерение да повтаряш снощната грешка. Пренасяш огнището близо до входа и изчакваш докато салонът се проветри. Тези предпазни мерки се оказват достатъчни — остатъкът от нощта минава без произшествия.
Продължи на 83.
70
Замахваш с всичка сила и хвърляш копието. От какво си изработил острието му?
От кремък или обгорено дърво — мини на 127.
От джобното ножче или парче метал — продължи на 149.
71
— Глупак! — ядосано изсъсква Камиури и изтичва навън.
Една-две минути се вслушваш в шума на поройния дъжд, сетне отново те наляга дрямка. В полусън се усмихваш. Аймораните… Ама че измислица! Добре поне, че Камиури не събуди родителите ти.
Избери продължението — 33 или 84.
72
Малко преди пладне отчаяни крясъци те карат да скочиш на крака. Изтичваш навън, но още преди да разбереш какво става, Камиури изскача от храстите и се вкопчва в теб. Отдръпваш се, за да го огледаш… и мигновено те обзема лошо предчувствие. Приятелят ти изглежда ужасно. От разбития му нос тече кръв, едното му око е подпухнало и затворено, а върху лявата му ръка се тъмнее прясна синина от тояга.
— Помощ… — изпъхтява Камиури. — Помогни ни, Каджанга… Иначе… Ейина ще умре…
— Какво е станало? — питаш ти, макар че вече предусещаш отговора.
Ако си подарил на Ейина кичур от косата си, мини на 117.
В противен случай продължи на 146.
73
Копието се стрелва в мрака и безпогрешно улучва целта. Какво острие си му изработил?
Кремъчно — мини на 94.
Обгорено на огън — продължи на 115.
От парче метал — прехвърли се по свой избор на 124 или 163.
От джобното ножче — попадаш на 143.
74
Опиянени от победата, хлапетата се впускат в див танц около обезобразеното тяло на търговеца. Една-две минути ги гледаш замаяно, сетне пращенето на пламъци те кара да се обърнеш. Огънят е обгърнал къщата с удивителна бързина и вече се прехвърля върху оградата.
— Пожар! — извикваш ти. — Помогнете, трябва да изгасим огъня!
Никой не ти обръща внимание. Изтичваш към Ейина, разрязваш въжетата и я изнасяш извън двора. Когато се връщаш положението вече е неспасяемо. Подплашените хлапета се разбягват, оставяйки къщата във властта на огнената стихия.
Махваш с ръка и отиваш да седнеш до Ейина. След малко усещаш върху рамото си ръката на Камиури.
— Благодаря ти, Каджанга — тихо казва той.