Отново е настанала тишина. Само дъждът се сипе безметежно наоколо и нещо звънти в главата ти. Не можеш да мислиш, не можеш вече дори да изпитваш страх. Мозъкът ти като че е блокирал. Подпираш се в калта с вцепенени ръце и с усилие се изправяш.
Довършили ужасното си дело, Огледалните бавно тръгват назад. На брой са не повече от две дузини. В момента не се боиш нито от тях, нито от смъртта, но все пак някак автоматично извръщаш глава — може би за да потърсиш път за бягство, а може би просто за да огледаш цялата сцена.
Трупове. Още трупове. И на двайсет метра по-нататък — голям безформен овал от същата блестяща материя, увиснал над земята. Навярно е нещо като превозно средство на Огледалните, защото виждаш как от него се появяват още два живачни силуета. Няма нито врата, нито какъвто и да било отвор. Те просто се отделят от блестящия облак, стъпват в калта и тръгват между горящите колиби.
Залитайки, ти правиш крачка, после още една. Заедно с вцепенението те е изпълнило чувството на зловещ, безкрайно чужд хлад. И твърдата увереност, че наоколо всички са мъртви.
Но само след миг се оказва, че грешиш. Сред всичката тази смърт има и още едно живо същество освен теб. Дребен, тъмен силует, седнал с кръстосани крака под дъжда. Хий-Ямшар! Макар да ви делят само три-четири метра, не си го забелязал по-рано, защото седи съвършено неподвижно.
За секунда погледите ви се срещат и старецът кимва едва доловимо. Не са нужни думи — той иска да седнеш при него.
Озърташ се през рамо. Огледалните идват право към теб. Още не са насочили оръжията си, но могат да го сторят всеки момент. Как ще постъпиш сега?
Ще седнеш при Хий-Ямшар — мини на 102.
Ще се опиташ да избягаш между горящите колиби — продължи на 156.
91
След като разпалваш огъня, ти лягаш до него и се заслушваш в трополенето на дъждовни капки по корпуса. Монотонният шум постепенно те унася и ти потъваш в дълбок сън, от който никога няма да се събудиш. Защото навътре в салона няма достатъчно проветрение и огънят постепенно е започнал да тлее. А тъкмо при такова бавно горене се отделя въглеродният окис — газ без цвят и мирис, но смъртоносен, ако не го усетиш навреме.
Нека ти послужи за утеха мисълта, че в миналото така са загинали мнозина непредпазливи хора, между тях дори и великият френски писател Емил Зола.
92
Първият Огледален избухва и се разпада на облак ситни блестящи капчици, които за няколко секунди увисват във въздуха като мъгла. От гърлото ти излита див, възторжен рев. Почти без да се целиш, завърташ дулото и повторно натискаш спусъка.
Избери продължението — 135, 152 или 167.
93
Мини на 52.
94
Мини на 115.
95
Връщаш се право при разбития кораб и незабавно се заемаш да изработиш копие. Направата му не е чак толкова сложна — ще ти отнеме най-много час, но трябва да избереш следното:
Какъв ще бъде размерът на копието — дълго (една педя над главата ти), средно (до нивото на очите ти) или късо (до гърдите ти)?
Какво ще използваш за острие — остър кремък, парче метал от корпуса, едно от двете остриета на джобното ножче (ако го имаш, разбира се), или просто ще обгориш върха на клона и ще го заостриш с грапав камък?
Запиши двата избора в дневника и продължи на 170.
96
— Значи не заслужавам и една добра дума, а? — избухва Ейина. — А пък аз, глупачката, тичам да ти нося храна! Щом е тъй, стой си тук! Повече няма да ме видиш!
Иска ти се да кажеш нещо успокояващо, но преди да отвориш уста, момичето изтичва навън.
Продължи на 175.
97
— Добре де — кимваш ти. — Само че не разбирам как узна цялата тая работа. От две години съм тук и досега не съм виждал айморан, а комай и ти не си виждал. Или греша, а?
Камиури смутено свива рамене.
— Прав си, Каджанга. Никой не е виждал айморан. Който види аймораните, загива веднага.
— А откъде тогава разбра, че ще дойдат?
Очаквал си Камиури да измънка някакво неясно обяснение, но той спокойно отговаря:
— От Хий-Ямшар.
Трепваш. Ако Камиури говори истината, работата може да е сериозна. Старият Хий-Ямшар не би си измислял подобни неща.
— Той каза, че аймораните щели да дойдат и да избият всички ни — бързо продължава твоят приятел. — Затова трябвало незабавно да бягаме към планините и да търсим убежище.
— Без да ни предупредите? — възкликваш ти.