Камиури навежда глава.
— Хий-Ямшар искаше да ви предупреди… обаче останалите не му позволиха. Вързаха го в колибата му. Разправят, че всичко било заради вас и ако загинете — тъй ви се пада.
Без повече да се колебаеш, ти скачаш от леглото и подвикваш:
— Татко!
Отговаря ти само шумът на дъжда. Изтичваш към съседната стая, отваряш вратата и виждаш, че леглото на родителите ти е празно. За момент те обзема страх, после въздъхваш. Едва ли се е случило нещо с тях — сигурно пак са отишли да играят бридж в общата барака. Навярно изобщо не подозират за заплахата. И с право. През двете изминали години не са срещали тук други опасности, освен диви зверове и тропически болести — все неща, с които един изследователски екип може да се справи без затруднение. Именно защото планетата изглежда сравнително безопасна, баща ти след дълго настояване пред началството получи разрешение да пристигнеш тук.
Но сега въпросът е как да постъпиш.
Ако побързаш да предупредиш възрастните, мини на 111.
Ако искаш преди това да освободиш Хий-Ямшар, продължи на 125.
А ако решиш да избягаш заедно с Камиури, прехвърли се на 150.
98
Поклащаш глава и махваш с ръка към уплашените деца.
— Не, Камиури! Не ги ли виждаш — никаква полза няма от тях. А само двамата с теб не можем да се справим.
Камиури свива рамене.
— Както кажеш, Каджанга.
Мини на 205.
99
Мини на 75.
100
Твоят успех вдъхва на всички останали тъкмо онова, което им липсва — самоувереност. Над джагамалите се посипва каменна градушка. Объркани от този неочакван обрат на събитията, влечугите бързо отстъпват към ъгъла на оградата, където е клетката им. Пет минути по-късно ти затръшваш дебелата дървена решетка и триумфално размахваш тоягата.
— Видяхте ли?
Но когато се обръщаш, откриваш, че до теб стоят само Камиури и Ейина. Останалите са побързали да се вмъкнат в голямата къща. Докато влезеш и ти, хлапетата вече са открили склада и започват разюздано пиршество със сушена риба, пушено месо, орехи хараг и и плодове от ялаян.
Напразно се мъчиш да усмириш лакомията им. Не след дълго всички лежат изтощени сред купчинки разсипана храна. Не ти остава нищо друго, освен също да се нахраниш и да легнеш, защото се чувстваш изтощен до предел. По-късно ще мислиш за бъдещето.
Мини на 158.
101
През целия следващ ден чакаш Камиури, но той така и не се появява. Започваш да се тревожиш дали все пак не си обидил Ейина, ала всичко се обяснява много по-просто, когато привечер тя дотичва с торбичката.
— Става все по-трудно да се вмъквам в склада — въздъхва момичето. — Онзи смачкан червей дебне наоколо като джагамал. А пък на Камиури хич не му провървя. Нямаше как да се измъкне. Обаче аз съм хитра. Излъгах Айгучи, че по-рано брат ми е виждал някъде в джунглата от ония камъчета. И глупакът се хвана на въдицата! Заръча на Камиури утре цял ден да търси.
Тази вечер Ейина не се задържа при теб. Изпращаш я с облекчение, защото сам не знаеш какво изпитваш към нея. Чувствата ти са толкова объркани…
Продължи на 147.
102
Смъртта не те плаши. Изпитваш само някакво тъпо любопитство — защо тъкмо Хий-Ямшар са оставили жив? Прекрачваш към него и сядаш направо в локвата. Кървавите отблясъци от пожарището играят по изпитото лице на стареца, а очите му приличат на дълбоки, мрачни кладенци.
— Отпусни се, Каджанга — прошепва той, без да помръдва устни. — Всичко това е сън. Не е истина. Няма страх, няма болка, няма смърт.
Тихият, дрезгав шепот сякаш прониква право в мозъка ти. Усещаш, че те унася дрямка — дрямка с отворени очи, в която продължаваш да виждаш всичко, но вече не се интересуваш от каквото и да било.
Ала преди странният унес да те обземе докрай, един блестящ силует излиза измежду горящите колиби и насочва оръжието си към вас. Старецът не го вижда, но се досеща по изражението ти и леко извива очи настрани. После отново се вглежда в теб.
— Сън, Каджанга… — шушне гласът му. — Няма болка… Няма страх…
И в този момент огненият лъч пронизва ръката му.
Ако останеш да седиш, мини на 118.
Ако скочиш и побегнеш, продължи на 156.
103
Късото копие е най-подходящо за хвърляне, но въпреки това не си достатъчно точен и острието профучава на педя от целта. Изтръпнал от тревога, ти отстъпваш назад… и в този момент отвън долита тихо подвикване:
— Каджанга!
Мини на 35.