104
Мини на 121.
105
Привеждаш се, опираш копието в скалата и го насочваш напред. Но какъв е размерът на оръжието ти?
Дълго — мини на 133.
Средно или късо — продължи на 159.
106
Докато газите през калта между колибите, тревогата ти става все по-силна. Никъде не се забелязват признаци на живот. Изглежда, че хората-котки наистина са напуснали селото.
Най-сетне спирате пред колибата на Хий-Ямшар. Поколебаваш се за момент, после прекрачваш навътре и в полумрака различаваш дребна фигура, сгърчена на пода. Без да губиш нито секунда, ти измъкваш ножчето, коленичиш до стареца и започваш да режеш въжетата. В това време Камиури измъква парцала от устата му.
След две-три минути Хий-Ямшар е свободен. С помощта на Камиури той се изправя на крака и задъхано прошепва:
— Каджанга! Кажи на баща си, че трябва да бягате! Аймораните идват!
Дръпваш го към вратата.
— Не, ти ще му кажеш! Идвай!
Изнемощелият старец едва се държи на нозе под поройния дъжд и се налага да го крепите. Докато минавате покрай бараката на охраната, отвътре изскача сержант Хашимото.
— Кайл! Накъде сте хукнали в тоя дъжд?
С няколко думи му описваш какво е станало. Легионерът се навъсва, но без повече приказки мята ръката на стареца през рамото си и го помъква напред.
Както си предполагал, в общата барака се е събрал почти целият екип. Липсват само легионерите от охраната, които винаги са те учудвали със способността си да спят неограничено дълго, когато не са на дежурство. На една маса в ъгъла родителите ти играят бридж с други двама лекари. Хашимото неволно е блъснал вратата малко по-силно и всички погледи се отправят към вас.
— Доктор Джагър! — в настаналата тишина гласът на легионера прозвучава тревожно. — В селото става нещо странно. Всички са избягали, а Хий-Ямшар твърди, че аймораните щели да дойдат.
Мини на 24.
107
Не, решаваш ти, хвърлянето е прекалено рисковано. Ако не улучиш, ще останеш без оръжие. Стискайки здраво копието, правиш няколко крачки назад… и в този момент отвън долита тихо подвикване:
— Каджанга!
Разтърсва те истеричен смях на облекчение. Та това е Ейина — отлично познаваш гласа й. Без дори да разбира с каква опасност се е разминала, тя пристъпва покрай огъня, оглежда те с недоумение и също се разсмива.
— Каджанга! Толкова се радвам да те видя! Виж какво ти нося!
Под трептящата светлина на огъня различаваш в ръцете й кожена торбичка. Ейина развързва ремъчето и измъква отвътре парче пушено месо, шепа сухи плодове и няколко ядки.
— Яж, Каджанга!
Мини на 134.
108
Мини на 141.
109
Мини на 166.
110
Първият Огледален избухва и се разпада на облак ситни блестящи капчици, които за няколко секунди увисват във въздуха като мъгла. От гърлото ти излита див, възторжен рев. Почти без да се целиш, завърташ дулото и повторно натискаш спусъка.
Избери продължението — 135 или 152.
111
Скачаш от леглото, нахлузваш късите панталони и изтичваш бос под дъжда. Камиури изскача след теб.
— По-бързо, Каджанга! Да бягаме!
Обръщаш глава към него и отблизо се вглеждаш в присвитите му котешки очи.
— Никъде няма да бягаме! Разбра ли? Тичай да освободиш Хий-Ямшар и му кажи да дойде в общата барака.
Отдавна си открил, че хората-котки не могат да издържат на погледа ти. Камиури пристъпва от крак на крак и навежда глава.
— Добре, Каджанга. Както кажеш.
Под косо падащите струи на поройния дъжд селото пред теб изглежда някак странно и дори зловещо. Тук-там между колибите се полюшват електрически лампи, захранвани от слънчеви батерии. Ала сега светлината им само прави мрака още по-гъст. По-наблизо са бараките на екипа, чиито прозорци се очертават като жълтеникави правоъгълници в нощта. Докато Камиури изтичва към центъра на селото, ти продължаваш да се колебаеш. На кого трябва да съобщиш най-напред?
На баща си, който е шеф на екипа — мини на 136.
На дежурния от охраната — продължи на 164.
112
Отначало те изкушава идеята да направиш лък и стрели, но разбираш, че ти липсват умения — както за да изработиш оръжието, така и да си служиш с него. В крайна сметка решаваш да се задоволиш с копие.
Отрязваш от една седалка няколко ивици изкуствена кожа, после излизаш навън. Не се налага да обикаляш дълго. Скоро откриваш подходящ за копие клон — дълъг и прав. Назъбеното парче метал от корпуса ще ти послужи вместо трион. Но преди да отрежеш клона, трябва да решиш какъв размер ще има копието.