— Може би — свива рамене старецът. — Както и да е, не за това исках да ти говоря. Споменах, че всички вие сте варвари въпреки летящите лодки, вълшебните лекарства и страшните огнени копия. Защото като умен човек ти несъмнено ще се съгласиш с мен: варварин е онзи, който не проумява простите истини на света. Вече две години живеете тук, в нашето село. Вече две години лекувате нашите болести, давате ни съвети, изтребвате хищниците… и все още не можете да ни разберете. Научихте нашия език, ала въпреки всичко през тези две години сякаш разговаряхме на два различни езика.
В полумрака дочуваш тежката въздишка на баща си.
— Е, добре, старче, опитай да ме просветиш още веднъж. Може би този път най-сетне ще проумея.
Старецът леко размърдва острите си космати уши — явен знак на вълнение у хората-котки.
— Чуй ме, Диджанга. Слушай с душата си. Вие, небесните пришълци, сте тръгнали по неверен път — навярно още преди векове и хилядолетия. Много сте постигнали, ала в същото време оставате все тъй далече от щастието, както и в началото. Търсите щастието навън, а не в душите си. Какво е щастието? Не те питам, защото знам как ще ми отговориш. Разбирам по онова, което вършите за нас. Здраве, спокойствие пълен стомах — всичко това са приятни неща, ала щастието е нещо друго.
— И сега ще ми заговориш за страданието, нали? — прекъсва го баща ти.
— Да, Диджанга. В страданието се крие пътят към щастието. Знам, това противоречи на всичките ви представи, но ако се замислиш, ще разбереш, че съм прав. Не говоря за съзнателно търсеното страдание. Има хора, които го търсят, ала те просто са с болен разсъдък…
Преди старецът да довърши разсъжденията си, откъм входа долита гласът на майка ти:
— Добър вечер на всички. Ужасно е задушно, нали?
— Добър вечер, Лиджанга — почтително отвръща Хий-Ямшар. — Въздухът наистина е тежък, но не се тревожи. Сухият сезон свършва и тази нощ ще завали.
— Да, така изглежда — кимва майка ти, после сяда до масата и си налива от термоса студен чай. — За какво си говорехте тук?
— Все същото — отвръща баща ти с леко раздразнение. — Страданието като път към щастието. Разбери, старче, това са суеверия. Нима ако синята плесен плъзне по кожата ти, ще откажеш да те намажа с целебен мехлем?
— Не това имах предвид — въздъхва Хий-Ямшар. — Сам знаеш, че никой от нас не желае да страда. И всички сме ви искрено благодарни, защото откакто дойдохте, живеем по-добре. Но в живота винаги има страдание. Чрез него мъдрият извисява духа си…
Внезапно откъм отворената врата полъхва хладен вятър и в същия миг по покрива започват да тропат тежки капки.
— Ето че пак позна, Хий-Ямшар — усмихва се майка ти. — Какво ли щяхме да правим без твоята мъдрост? Ти ни научи на толкова много неща.
— Ала на най-важното не успях да ви науча — отвръща старецът и в гласа му звучи дълбока скръб. — Така и не разбрахте нашия свят. Дано не се наложи да платите скъпа цена за това.
Разговорът продължава да се върти все около странните вярвания на тукашните племена и ти постепенно губиш интерес. Дъждът се засилва, в стаята е нахлула приятна прохлада и не след дълго се унасяш в дълбок сън.
Мини на 49.
2
Два дни по-късно ти дремеш на дъното на лодката, когато пронизителен вик те кара да подскочиш. Изправяш се до Ейина, която развълнувано сочи към брега.
— Гледай, Каджанга!
Сред джунглата се издигат руините на полуразрушен каменен храм, покрити с безброй изваяния на фантастични лица. Грабваш веслото и насочваш лодката към брега. Щом дъното се забива в тинята, и тримата нетърпеливо скачате в плитката вода.
Руините са изоставени много отдавна — всичко е обрасло с лиани, на места дърветата са разцепили дебелите каменни стени. Но след като обикаляте наоколо десетина минути, ненадейно откривате утъпкана пътека и тръгвате по нея.
Мини на 30.
3
Раздава се тъп, влажен звук и слисаният звяр рязко захлопва челюсти. После почва бясно да тръска дългата си муцуна, от която излита болезнен вой. Без да губиш нито миг, ти се хвърляш напред, стоварваш с всичка сила тоягата точно над ноздрите и извикваш през рамо:
— Бийте!
Мини на 100.
4
Мини на 45.
5
Замахваш с всичка сила и копието полита срещу черния силует. Какъв е размерът на оръжието ти?
Дълго — мини на 23.
Средно — продължи по свой избор на 40 или 73.
Късо — прехвърли се на 51, 86 или 103.