Размахвайки тоягата, Айгучи отстъпва заднешком към лодката и започва с една ръка да разкопчава юздите на джагамалите. Разбираш какво ще последва и побягваш презглава. Скоро сенките на джунглата те обгръщат от всички страни.
Продължи на 182.
117
— Оная гнусна мърша… — задъхва се Камиури. — Днес пак почна да задява Ейина… Сборичкаха се… Той й разкъса дрехата и отвътре изпадна…
— Кичур коса! — възкликваш ти.
— Точно така — подсмръква Камиури. — Твоята коса… Никой от нас няма такава… Като видя кичура, Айгучи побесня. Най-напред смаза Ейина от бой, после я върза за оградата… И знаеш ли какво направи? Взе парче мокър плат и върза на корема й семена от крапуг!
Тия думи те карат да настръхнеш. Храстът крапуг се слави с невероятната си способност да пуска светкавично корени и да израства за броени часове. Покълнат ли семената, Ейина е загубена!
— Аз се опитах да му попреча, обаче той преби и мен — хълца Камиури, размазвайки кръвта по лицето си. — Спаси я, Каджанга!
— Ще го убия — тихо изричаш ти и сам се смайваш от студената ярост в гласа си.
После взимаш от салона оръжията си и побягваш през джунглата.
Мини на 177.
118
Продължаваш да седиш. Знаеш, че те заплашва смърт, но не изпитваш нищо, освен леко учудване от собственото си безразличие… и от още нещо. Огледалният не е стрелял по Хий-Ямшар с огнен сноп, както по останалите жертви. Лъчът е тънък като игла и припламва само за секунда, сякаш има една-единствена цел — да причини болка.
По костеливото лице на Хий-Ямшар не потрепва нито едно мускулче. Старецът е застинал като статуя. Нападателят стои също тъй неподвижно… и ти се струва, че сред вълната от враждебен хлад долавяш примес на разочарование.
Времето спира. Престанал си да бъдеш мислещо същество — със същия успех би могъл да бъдеш дърво или камък. Всичко се плъзга покрай съзнанието ти — пороят, труповете, пожарът, неподвижният Огледален. Едва когато живачната фигура ви обръща гръб и бавно се отдалечава, ти за част от секундата осъзнаваш до дъното на душата си цялата истина за станалото тази нощ. И това чувство се стоварва върху теб като непоносим, убийствен удар. Удар, способен да унищожи разсъдъка дори на зрял мъж.
Изкрещяваш само веднъж, сетне рухваш в несвяст до стареца.
Мини на 160.
119
Спусъкът меко хлътва под пръста ти… и не се случва нищо. Трескаво натискаш още веднъж, но бластерът не желае да стреля.
Предпазителят!
Да, това е истината — забравил си да вдигнеш предпазителя. Захвърляш копието, опипваш бластера с лявата си ръка, откриваш малкото лостче, избутваш го нагоре и стреляш без да се целиш.
Избери продължението — 173 или 184.
120
Макар че трепери от глава до пети, Камиури прави героична гримаса, после омотава въжето около кръста си и нарамва торбата, която сте изработили също от тапицерията на седалките.
— Готов съм, Каджанга.
Премяташ свободния край на въжето около най-близкото дърво и се приготвяш да отпускаш постепенно. Камиури сяда на ръба, после се извърта и започва да слиза. Преди главата му да изчезне в пропастта, той те поглежда и се усмихва измъчено. Сетне остава само да чакаш.
Никога не си предполагал, че очакването може да бъде толкова мъчително. Нямаш друга работа, освен да отпускаш въжето, да хапеш устни… и да се тревожиш. Хиляди пъти съжаляваш задето се съгласи с Камиури. Навярно щеше да ти е много по-леко, ако сам поемаше смъртоносния риск.
Вече си отпуснал три четвърти от дължината на въжето, когато откъм пропастта долита приглушен вик:
— Каджанга-а-а-а!
Трепваш, но веднага се успокояваш. Викът не е тревожен — просто изглежда, че Камиури иска да ти каже нещо. Връзваш здраво въжето за дънера и отиваш до ръба.
— Какво-о-о-о?
— Дърпай! — раздава се през бученето гласът на Камиури. — Намерих разни работи.
Започваш да теглиш със всичка сила и след няколко минути торбата е в ръцете ти. Изсипваш съдържанието й настрани и отново я спускаш в тъмнината. После ще проверяваш какво сте намерили.
Надявал си се на още много находки, но след втората торба Камиури извиква отдолу:
— Няма повече! Водата е отнесла останалото. Помогни ми сега да се измъкна.
Излизането от пропастта се оказва далеч по-трудно, отколкото спускането. На няколко пъти Камиури се подхлъзва и ти едва успяваш да го удържиш. А какво ли би станало, ако той трябваше да удържа теб? Като нищо можеше и двамата да отидете на дъното.