Захвърляш безполезното оръжие и отчаяно хукваш през храстите, ала преди да пробягаш и десет крачки, в гърба ти се врязва огнен лъч. Загиваш мигновено и това е краят на твоето приключение.
130
Отрязваш клона и го изправяш до себе си. Дължината е точно такава, каквато искаше. Сега остава само да се погрижиш за острието. От какво смяташ да го направиш?
Ще потърсиш остър кремък — мини на 139.
Ще потърсиш подходящо парче метал от корпуса — продължи на 148.
Ще отчупиш едно от двете остриета на джобното ножче (ако го имаш, разбира се) — прехвърли се на 171.
Ще обгориш върха на клона и ще го заостриш с грапав камък — попадаш на 186.
131
— Благодаря ти, Каджанга! — възкликва Ейина. — Толкова си добър!
Докато се чудиш какво да отговориш, тя бързо те целува по бузата и изтичва навън, стиснала здраво в ръка скъпоценния кичур.
Продължи на 214.
132
Окуражен от успеха, ти оглеждаш петте дула. Вече остава съвсем малко — да прикрепиш към зарядния блок най-подходящото от тях.
Избирай, Кайл!
Избери дуло — 45, 60, 29, 87 или 4.
133
Освирепелият буррак връхлита слепешком срещу теб… и се стоварва с цялата си огромна тежест върху острието на копието. Смаян виждаш как върхът потъва безпрепятствено в рунтавите гърди на звяра. Дивият болезнен рев сякаш разтърсва скалата и ти едва успяваш да се търкулнеш настрани, за да не останеш затиснат под тежкото туловище. Отскачаш на няколко крачки, после се изправяш и тревожно поглеждаш през рамо.
Но вече няма от какво да се боиш. Пронизан смъртоносно, бурракът се гърчи сред локва кръв. Постепенно движенията му стават все по-слаби, докато накрая съвсем стихват.
Откъм подножието на склона се надигат възторжени викове. С омекнали крака пристъпваш до ръба и махваш с ръка на хлапетата. Успял си да победиш и този път!
Мини на 187.
134
Без да чакаш втора покана, ти се настаняваш до огъня и лакомо се нахвърляш върху нечаканото угощение. Седнала до теб, Ейина бъбри развълнувано:
— Задигнах това от склада. Ако разбере, Айгучи ще ме пребие, ама няма как да усети — вътре има толкова много работи. Той е ужасен човек, Каджанга. Кара ни по цял ден да газим из плитчините и да събираме лъскави камъчета. Спомняш ли си Найдала? Ухапа я отровна пиявица. Сега лежи под навеса и кракът й съвсем се е подул. Айгучи казва, че ще умре. Пази се от него, Каджанга. Вярно казваше Хий-Ямшар — душата му е черна като прогнил дънер. Толкова те мрази… Даже мъртвите мрази. Онзи ден ни накара да изкопаем гроб, обаче преди да заровим труповете, дойде да плюе върху тях. А пък каквото беше оцеляло от вашето имущество…
Подскачаш и едва не се задавяш.
— Какво направихте с него, Ейина?
Тя навежда глава.
— Айгучи ни накара да съберем всичко. Каквото изглеждаше здраво — натроши го с камъни. После пренесохме парчетата и ги изхвърлихме в Черната яма. А пък той през цялото време ни дебнеше да не задигнем нещо. Казва, че не бивало да остане и спомен за небесните пришълци. Тъй повелявали боговете. Затова се пази от него, Каджанга. Сега той съжалява, че не те е убил и ако пак му се падне случай, няма да го пропусне.
— Как ме намери? — питаш ти.
Ейина се усмихва.
— Търсих те и снощи, и по-миналата нощ. Който търси — намира. Лека нощ, Каджанга. Утре вечер ще дойда пак.
Тя леко те погалва по бузата, после грабва празната торбичка и изтичва в нощта.
Мини на 151.
135
Стрелял си напосоки, но съдбата е на твоя страна. Вторият Огледален се пръсва като балон… и едва сега закъснелият страх изпълва цялото ти тяло. Разтърсват те неудържими ридания. Бършейки сълзите с мръсния си юмрук, ти изтичваш напред и свирепо започваш да тъпчеш храстите, опръскани със странните сребристи капки. Дори не осъзнаваш, че крещиш пронизително:
— Така ви се пада, гадини проклети! Така ви се пада! Така ви се пада…
Най-сетне се опомняш — треперещ и изнемощял. Навеждаш замъглен поглед към бластера в ръката си. Имаш ли още един заряд?
Да — мини на 212.
Не — продължи на 162.
136
Както си предполагал, в общата барака се е събрал почти целият екип. Липсват само легионерите от охраната, които винаги са те учудвали със способността си да спят неограничено дълго, когато не са на дежурство. На една маса в ъгъла родителите ти играят бридж с други двама лекари. Неволно си блъснал вратата малко по-силно и всички погледи се отправят към теб. Баща ти изненадано се надига от стола.