— Кайл! Какво има?
Отмяташ мократа коса от очите си и изтичваш към него.
— Татко! В селото става нещо! Камиури ми каза, че всички са избягали. Хий-Ямшар искал да ни предупреди, обаче останалите го вързали в колибата му.
За секунда баща ти те поглежда право в очите, после кимва и махва с ръка настрани.
— Лоусън! Виченца! Бягайте да проверите! Вземете дежурния от охраната и доведете стареца право тук.
Лоусън и Виченца изтичват навън. Всички други остават да седят мълчаливо и скоро тишината става непоносима. Едва ли са минали повече от пет минути, но имаш чувството, че чакането е продължило цял век, докато най-сетне вратата отново се отваря. Първи влизат двамата лекари, които подкрепят помежду си Хий-Ямшар. След тях на прага се появява сержант Хашимото от Звездния легион.
— Спасявайте се, Диджанга! — задавено изпъшква старецът. — Аймораните идват!
Мини на 24.
137
Натискаш спусъка… и изстрелът профучава край главата на звяра. Изругаваш се за глупостта. Трябваше да се целиш в гърдите! Трескаво сваляш дулото надолу и стреляш още веднъж.
Мини на 184.
138
Въпреки цялата си ненавист към търговеца, ти неволно изтръпваш, когато виждаш как огненият лъч пробива гърдите му и подпалва дървената стена зад него. Айгучи глухо изхърква, прави две крачки напред и се свлича мъртъв на двора.
Опиянени от победата, хлапетата се впускат в див танц около обезобразеното тяло на търговеца. Една-две минути ги гледаш замаяно, сетне пращенето на пламъци те кара да се обърнеш. Огънят е обгърнал къщата с удивителна бързина и вече се прехвърля върху оградата.
— Пожар! — извикваш ти. — Помогнете, трябва да изгасим огъня!
Никой не ти обръща внимание. Изтичваш към Ейина, разрязваш въжетата и я изнасяш извън двора. Когато се връщаш положението вече е неспасяемо. Подплашените хлапета се разбягват, оставяйки къщата във властта на огнената стихия.
Махваш с ръка и отиваш да седнеш до Ейина. След малко усещаш върху рамото си ръката на Камиури.
— Благодаря ти, Каджанга — тихо казва той. — Без теб никога нямаше да се спасим от онзи негодник. Защото всички сме още деца, а ти… ти си Ка-Джанга.
Мини на 7.
139
След доста обикаляне около реката най-сетне намираш подходящото каменно острие. Премини на 199.
140
Мини на 166.
141
— Значи не съм заслужила толкова дребно нещо? — гневно изсъсква тя. — Мислиш, че съм недостойна за теб, така ли?
Естествено, не си толкова глупав, че потвърдиш. Но при това положение имаш само две възможности — или да премълчиш, или все пак да й дадеш исканото. Какво ще избереш?
Да премълчиш — мини на 96.
Да й дадеш кичур от косата си — продължи на 168.
142
Изваждаш ножчето от джоба си и го оглеждаш с горчива усмивка. Това е всичко, което ти остава от цивилизацията — едно най-обикновено ножче и чифт окаляни панталони. Не можеш да се надяваш на помощ нито от Айгучи, нито от децата. Ако оцелееш, то ще е благодарение само на собствените ти сили.
Продължи на 15.
143
От мрака долита пронизителен писък и силуетът се свлича на земята. Побиват те студени тръпки. Та това беше глас на момиче! Хвърляш се напред… и спираш като вкаменен над проснатото тяло. Дори слабата светлина на огъня е достатъчна, за да разпознаеш Ейина. Копието е пронизало някаква торбичка пред гърдите й, а след това е улучило право сърцето. Когато изтръгваш острието, от раната бликва кървава струя.
Хващаш Ейина за ръцете и я помъкваш към огъня, но вече нищо не може да се направи. Напразно търсиш пулс. Тялото е отпуснато и безжизнено, дъхът не повдига гърдите, а устните на момичето бавно посиняват. Разкъсаната торбичка се търкулва настрани и от нея изпада парче пушено месо. Ейина е идвала да ти донесе храна… а вместо това срещна смъртта си!
Разтърсван от мъчителни ридания, ти рухваш до изстиващото тяло. С един прибързан удар си унищожил и последната надежда, която ти оставаше.
Мини на 9.
144
Мини на 81.
145
— Не, Камиури — твърдо казваш ти. — Ще сляза сам.
Камиури мълчаливо приема решението ти. Премяташ единия край на въжето около най-близкото дърво и го подаваш на приятеля си, после се омотаваш с другия и тръгваш към пропастта.