Мини на 174.
146
— Оная гнусна мърша… — задъхва се Камиури. — Днес пак почна да задява Ейина… Сборичкаха се… Той й разкъса дрехата, а пък тя го ритна с всичка сила… нали знаеш, където най-много боли… Айгучи побесня. Най-напред смаза Ейина от бой, после я върза за оградата… И знаеш ли какво направи? Взе парче мокър плат и върза на корема й семена от крапуг!
Тия думи те карат да настръхнеш. Храстът крапуг се слави с невероятната си способност да пуска светкавично корени и да израства за броени часове. Покълнат ли семената, Ейина е загубена!
— Аз се опитах да му попреча, обаче той преби и мен — хълца Камиури, размазвайки кръвта по лицето си. — Спаси я, Каджанга!
— Ще го убия — тихо изричаш ти и сам се смайваш от студената ярост в гласа си.
После взимаш от салона оръжията си и побягваш през джунглата.
Мини на 177.
147
На другия ден Камиури наистина дотичва в ранни зори. Сърцето ти се свива, когато излизаш навън и го оглеждаш на светло. За броени дни е измършавял и по тялото му се тъмнеят синини от тояга. Той обаче изглежда в чудесно настроение, докато съобщава:
— Излъгахме проклетника! Прати ме да търся камъчета из джунглата. Аз обаче задигнах цяла шепа и ги скрих тук, наблизо. Довечера ще си ги взема. Казвай сега за какво ти трябвам.
Продължи на 42.
148
Не е толкова трудно да откриеш подходящото острие — експлозията е пръснала из джунглите големи и малки парчета метал от обшивката на кабината. Избираш едно — заострено и продълговато. Ще ти свърши чудесна работа.
Мини на 199.
149
Няма начин да не улучиш от толкова малко разстояние. Острието се впива в гърдите на звяра и по гъстата козина бликва кръв. Бурракът залита и отново надава рев. Но раната не е смъртоносна. След миг освирепялото животно пак ще се нахвърли върху теб. Остава ти само едно — да се спасяваш с бягство.
Мини на 195.
150
Кимваш на Камиури и двамата изскачате навън под проливния дъжд. Под косо падащите водни струи селото пред теб изглежда някак странно и дори зловещо. Тук-там между колибите се полюшват електрически лампи, захранвани от слънчеви батерии. Ала сега светлината им само прави мрака още по-гъст.
Втурвате се напред през безмълвното село. Изтръпнал си от тревога и в главата ти се върти само един въпрос: какво ще се случи сега?
Избери продължението — 6 или 22.
151
На следващата вечер Ейина наистина се появява, макар че този път в торбичката има само две дребни сушени рибки.
— Повече не успях да открадна, Каджанга — виновно казва тя. — Оная мърша Айгучи дебнеше около склада. Храни ни колкото да не умрем от глад, а иска да му работим по цял ден. Не знам какво ги прави тия лъскави камъчета. Найдала вече умря заради тях… цялата почерня, поду се и умря.
Тя изхлипва и се сгушва до теб. От допира й по цялото ти тяло пробягва странно, наелектризиращо чувство. Едновременно ти е удивително приятно… и някак отблъскващо да я усещаш до себе си. Кой знае защо, сърцето ти почва да подскача в гърдите.
— Ай-ай! — проплаква момичето. — Трябва да ни отведеш оттук, Каджанга! Трябва да ни отведеш, както заръча Хий-Ямшар. Още щом свършат дъждовете. Само не знам дали ще сме живи дотогава. Онова мръсно чудовище… Ти не знаеш какъв е, Каджанга. Бие момчетата… прави нещо на момичетата в склада…
Хващаш я за раменете и обръщаш лицето й към себе си.
— И на тебе ли го направи?
— Не, защото заплаших да му издера очите. Ама той рече, че като погладувам още малко, сама ще го моля…
Стискаш юмруци и усещаш как ноктите ти се впиват в дланта.
— Ще го убия!
— Недей, Каджанга! — умолително възразява Ейина. — Нищо не можеш да му сториш, а той ще те убие. С какво ще го нападнеш? С това копие ли? Ами ако пусне гаджамалите? Другите няма да ти помогнат, те умират от страх. Откажи се, Каджанга. Нека да изчакаме края на дъждовете. Ех, ако имахме поне едно от онези ваши огнени копия…
Разтърсва те толкова невероятна мисъл, че не усещаш кога си скочил на крака.
— Какво каза?
— Нищо, Ка…Каджанга — изплашено се запъва Ейина. — Извинявай, ако съм те обидила. Казах само, че ако имахме…
Без да мислиш, ти се навеждаш и я прегръщаш.
— Точно така! Бягай в селото, Ейина! Кажи на Камиури, че утре трябва да дойде на всяка цена! Ако стане каквото съм намислил… — Ти не довършваш и махваш с ръка. — Е, ще видим. Хайде, бягай!