Изведнъж злобно съскане те кара да застинеш на място. Бавно вдигаш очи и изтръпваш. На около два метра от земята сред зелените сенки припламват две жълтеникави очи. Взираш се и различаваш черното тяло на един от най-опасните местни хищници — хискаур. Макар и не твърде едри, тия зверове са свирепи, бързи и изключително силни.
Да бягаш вече е късно — хискаурът се готви за скок. Имаш ли копие?
Да — мини на 209.
Не — продължи на 8.
162
Захвърляш в храстите безполезния бластер и бавно тръгваш към селото. Не изпитваш гордост от победата. Напротив — в душата ти се е събрала мъчителна горчивина.
Мини на 122.
163
Мини на 115.
164
Само след минута вече си мокър до кости. Шляпайки през калните потоци вода, ти изтичваш към бараката на охраната и нахълтваш без да чукаш. Лъхва те вълна от топъл, застоял въздух. Пред теб стреснатият сержант Хашимото скача от стола, инстинктивно положил ръка върху кобура на бластера си. Но когато те разпознава, легионерът се усмихва.
— Кайл! Какво те е прихванало да търчиш посред нощ под дъжда?
— Нещо става! — задъхано изричаш ти. — Преди малко Камиури дойде да ме събуди. Цялото село се готвело да бяга.
Хашимото присвива очи.
— Камиури, а? Какво е измислил този път? Пак ли земетресение? За твое сведение, Кайл, в сеизмично отношение тукашната зона е много стабилна. Никакви земетресения не може…
— Сериозно е, сержант! — прекъсваш го ти. — Познавам Камиури, този път беше наистина изплашен. Казва, че Хий-Ямшар предупредил всички за опасността.
— Само не и мен — поклаща глава легионерът. — И каква е тая опасност?
— Аймораните!
Хашимото отмята глава и се разсмива, показвайки ситните си бели зъби.
— Извинявай, Кайл. Не се смея на теб, а на себе си. За момент наистина бях решил, че може да има нещо сериозно. Хайде, върви да спиш.
— Истина е! — възкликваш ти. — Цялото село е избягало. Хий-Ямшар искал да ни предупреди, но останалите го вързали в колибата му. Пратих Камиури да го освободи.
Хашимото престава да се усмихва.
— Странна история разказваш, Кайл. Добре, да речем, че всичко е истина. В такъв случай след малко Хий-Ямшар ще дойде да ни предупреди…
— Казах на Камиури да го доведе в общата барака — уточняваш ти.
— Е, значи пак ще мине оттук и ще го видим през прозореца. Сядай, Кайл. Да почакаме малко и гарантирам, че всичко ще се окаже някакво недоразумение.
Ако се съгласиш с Хашимото, мини на 172.
Ако настоиш да потърсите Хий-Ямшар, продължи на 188.
165
Тези петнайсет минути са най-дългите в живота ти. Отначало все още можеш да разговаряш с пилотите, но скоро совалката им навлиза в атмосферата и връзката се прекъсва. Остава ти само да чакаш, изтръпнал от надежда и страх. Още не можеш да повярваш, че всичко ще свърши толкова лесно. Трябва да има някакъв капан. Тая проклета планета няма да те изпусне…
Но ето че изведнъж виждаш високо в небето сребриста точка, зад която остава дълга огнена диря.
— Вече сме съвсем близко, момче! — обажда се дрезгавият. — Виждаш ли ни?
— Виждам ви — задавено отговаряш ти.
— И ние те виждаме — имаме страхотна апаратура. Слушай сега. Малко по надолу край реката има удобна поляна. Ще я стигнеш за две-три минути. Обаче не тръгвай веднага. Изчакай да кацнем, после тичай към нас колкото ти държат краката. Щом дойдеш, веднага излитаме. Малко ще ни е тясно в кабината, обаче все някак…
— Стига приказки, Шандор! — обажда се другият пилот. — Край на връзката, момче. До скоро виждане.
Совалката стремително се спуска над джунглата, прелита над теб с гръмотевичен тътен, после изчезва зад дърветата и няколко секунди по-късно настава тишина. Захвърляш радиостанцията и побягваш напред през храстите, без да обръщаш внимание на бодлите, които се впиват в тялото ти.
Пресрещат те слънчеви лъчи. Заслепен, ти за миг стискаш клепачи, после отваряш очи и оглеждаш поляната. Малката двуместна совалка е тук. Тук са и двамата пилоти, но не в отворената кабина, а проснати вън до нея. И още преди да стигнеш до тях, ти знаеш, че са мъртви.
Сякаш цял се превръщаш в кълбо от ненавист. Страховете ти са се сбъднали. Проклетата планета наистина е подготвила капан — само че ти не си бил жертвата, а примамка.
С тежки крачки се приближаваш до двамата пилоти. Само преди няколко минути бяха живи, бързаха да те спасят, а сега…