Отново настава тишина. Най-сетне не издържаш и ставаш от стола.
— Ще отида да ги потърся.
Хашимото се поколебава, после излиза заедно с теб. Оглеждаш се към колибите и изведнъж различаваш в полумрака два дребни силуета. Изтичваш насреща им.
— Камиури! Защо се забави толкова?
— Много здраво го бяха вързали! — ядосано промърморва твоят приятел. — Строших си един зъб, докато…
— Стига приказки! — подвиква изотзад Хашимото. — Идвайте!
Понечваш да се обърнеш, но в този миг наоколо сякаш избухва мълния и страхотен взрив те отхвърля на няколко метра от бараката.
Мини на 90.
173
Разстоянието е само две крачки, но по някаква нещастна случайност изстрелът профучава край главата на звяра. Повече нямаш време да сториш каквото и да било. В следващата секунда огромна ноктеста лапа пръска черепа ти с един удар. Това е краят на твоето приключение, Кайл.
174
По-късно така и не успяваш да си припомниш отчетливо как е станало всичко. Ако знаеше какво ти предстои, за нищо на света не би приел да слезеш в тази зловеща пропаст. Спускането е едно безкрайно усилие, вкопчване с нокти в пукнатините на мократа, хлъзгава скала, смъртоносен риск на всяка крачка… На няколко пъти увисваш над бездната и само въжето те спасява от гибел.
Сякаш е минала цяла вечност, докато накрая, разтреперан от напрежение, спираш върху тясна скална площадка само на два метра над бушуващата подземна река. С краката си напипваш наоколо някакви предмети, но падащата отгоре светлина е толкова оскъдна, че не различаваш нищо. Смъкваш от рамото си торбата, която също си направил от тапицерията на седалките, и започваш да тъпчеш вътре каквото ти падне под ръка. Когато се напълва догоре, извикваш на Камиури да я изтегли.
Успяваш да напълниш още една торба, но това е всичко. Буйните води са отнесли останалото. Потискайки разочарованието си, ти започваш да се катериш нагоре.
Чувал си, че изкачването било по лесно от слизането. Във всеки случай сега не е така. Напротив — силите ти бързо се изтощават и единствено сляпото упорство те тласка нагоре. Вече си изминал половината път, когато един мокър ръб се изплъзва от пръстите ти и политаш надолу с цялата си тежест.
С какво си нарязал ремъците за въжето?
С джобно ножче — мини на 189.
С парче метал — продължи на 204.
175
През целия следващ ден чакаш Камиури, но той така и не се появява. Ейина също не идва и през цялата нощ сънят ти е неспокоен — гладът те измъчва жестоко.
На другото утро обаче Камиури изниква край кораба още в ранни зори. И което е по-важно — носи едра сушена риба. Докато лакомо я гризеш заедно с костите, той кляка до теб и угрижено пита:
— Какво сте се скарали със сестра ми, Каджанга? Оная нощ се върна разлютена и разправя, че не иска да те види.
— Кажи й да не ми се сърди, Камиури — въздъхваш ти с пълна уста. — Право да ти кажа, не ги разбирам тия момичета. Докачат се от всяка дреболия.
— Че кой ги разбира? — философски вдига рамене твоят приятел, после се ухилва. — Хий-Ямшар, дето беше толкова мъдър, и той това разправяше: никой не може да разбере жените. Остави това, ами казвай за какво съм ти потрябвал.
Мини на 42.
176
Хващаш бластера с две ръце, прицелваш се в един паднал дънер, присвиваш очи и натискаш спусъка.
Нищо!
Краката ти се подкосяват от разочарование и едва не падаш на колене. Готов си да заплачеш. Толкова усилия, толкова мъки, толкова надежди — и накрая провал!
Оглеждаш внимателно бластера от всички страни. Изглежда съвсем наред, само дето не стреля. Нима е повреден? Но тогава защо индикаторът свети?
И изведнъж се изругаваш за глупостта. По дяволите, как ще стреля, когато предпазителят е спуснат! Вдигаш лостчето, прицелваш се отново… и дънерът избухва в пламъци.
Изпълва те гордото чувство за сила. Макар и само с три заряда, бластерът е твоята защита от всеки враг. Вярно, ще трябва да пестиш зарядите и да разчиташ повече на копието, но когато се наложи, мълнията е в твои ръце.
Мини на 21.
177
Вече наближаваш изгореното село, когато забелязваш децата да газят из речните плитчини. Изтичваш към тях и размахваш копието си.
— Какво правите, страхливци? Ако го оставите сега да убие Ейина, после ще убие друг от вас… и трети, и четвърти, докато избие всички ви! Защо търпите?
Децата мълчат. Никой не смее да те погледне.
— Идвайте! — изкрещява зад гърба ти Камиури. — Щом вас ви е страх, ние с Каджанга ще му дадем да разбере!