6
Мократа коса е провиснала пред очите ти. Тичаш почти без да виждаш накъде… и изведнъж се блъскаш в нещо. Отскачаш назад със стреснат вик и през шума на дъжда чуваш строг глас:
— Кайл! Накъде си хукнал по никое време?
Отстъпваш още крачка назад, вдигаш глава и разпознаваш сержант Хашимото от охраната.
— Аймораните! — подвиква Камиури, преди да си отговорил.
Хашимото се навъсва.
— Аймораните ли? Какви са тия бабини деветини?
— Истина е! — настоява твоят приятел. — Всички избягаха! Хий-Ямшар искаше да ви предупреди, обаче другите го вързаха в колибата му.
Сержантът ви прави знак да изчакате и влиза в най-близката колиба. Когато отново пристъпва навън, гласът му е променен.
— Изненадваш ме, Кайл! Не помисли ли, че постъпваш като най-долен страхливец? Ако наистина има някаква опасност, трябваше първо да предупредиш мен или баща си. А ти…
Унило навеждаш глава. Но Хашимото не ти оставя време за мрачни размисли.
— Елате, трябва да проверим тази работа.
Отново се втурвате през селото и спирате пред колибата на Хий-Ямшар. Понечваш да влезеш, но Хашимото рязко те избутва настрани, после измъква бластера от кобура и прекрачва напред. След няколко секунди отвътре долита гласът му:
— Идвай, Кайл. Всичко е наред.
Не, нищо не е наред, осъзнаваш ти, когато влизаш в колибата. Сред полумрака смътно различаваш една сгърчена дребна фигура. Камиури се промъква край теб, кляка и започва да се бори с възлите на въжетата.
Мини на 190.
7
Следобедният порой идва твърде късно — къщата вече догаря заедно с всички запаси в нея. Едва сега хлапетата проумяват каква беда ги е сполетяла и унило се сгушват под дъжда.
— Да ги отведем в твоята небесна лодка, Каджанга — предлага Камиури.
Готов си да се съгласиш, но изведнъж някакво лошо предчувствие те обзема толкова силно, че поклащаш глава.
— Не сега, Камиури. Първо искам да проверя дали всичко е наред. Ти остани тук. Трябва да се погрижиш за Ейина.
Докато крачиш през джунглата под проливния дъжд, тревогата ти продължава да расте. Напразно си повтаряш, че нищо лошо не би могло да се случи. Усещането за нещо страшно, което дебне наоколо, не те оставя на мира. И затова почти не се изненадваш, когато само на двайсет крачки от разбития кораб зърваш през дъждовните струи два блестящи силуета.
Огледалните!
Познатият зловещ хлад те кара да застинеш за миг. Преди да се опомниш, лъскавите фигури трепват и се насочват към теб. Какво ще направиш сега?
Ще бягаш — мини на 18.
Ще стреляш по Огледалните с бластер (ако го имаш, разбира се) — продължи на 44.
Ще спреш на място — прехвърли се на 67.
8
Нямаш време да се проклинаш за прекалената самоувереност. Трескаво посягаш към джоба си. Какво ще извадиш?
Парчето метал — мини на 19.
Ножчето (ако го имаш) — продължи на 38.
9
Краят на тази печална история може да се разкаже съвсем накратко. На сутринта Камиури идва да търси сестра си и когато открива трупа, не пожелава да слуша несвързаните ти обяснения. С яростни проклятия бившият ти приятел хуква обратно към селото. Един час по-късно чуваш крясъци откъм селото. Всички деца са тръгнали да отмъстят, предвождани от Айгучи и джагамалите.
Вече е все едно какво ще избереш. Ако останеш тук, ще бъдеш убит безмилостно — снощното нещастие категорично потвърждава твърденията на търговеца, че небесните пришълци носят само зло.
А ако избягаш, губиш единственото си сигурно убежище. Под непрестанния дъжд във влажната джунгла те дебне най-страшната тукашна болест — синята плесен, която ще разяде тялото ти… стига да не загинеш преди това от ноктите на някой хищник.
10
Общата барака опустява. Последни излизате ти и Хий-Ямшар. Старецът спира под навеса пред входа и въздъхва:
— Късно е, Каджанга. Те вече са тук. Усещаш ли ги?
Може би е само внушение, но наистина имаш чувството, че онзи зловещ хлад в душата ти стремително се засилва. Обзело те е такова напрежение, че едва не подскачаш, когато някъде наблизо прозвучава тънък металически глас:
— База „Надежда“, чувате ли ме? Тук транспорт 7, търся база „Надежда“.
Оглеждаш се и чак сега забелязваш, че на няколко крачки от теб стои Хашимото с радиостанцията в ръка. За една-две секунди легионерът застива от изненада, после рязко вдига станцията към устните си.
— Транспорт 7, чуваме ви слабо. Увеличете мощността.
— Невъзможно… — гласът за момент заглъхва. — И без това… на пълна мощност… другите бази… никаква връзка… База „Надежда“, приемате ли?