Отново мълчание. Но когато тръгваш към къщата на Айгучи, с крайчеца на окото си забелязваш, че всички са тръгнали подир теб.
Наближаваш високата ограда, минаваш през портата и най-напред забелязваш Ейина. Вързана е близо до клетката на джагамалите, които се въртят насам-натам с възбудено сумтене.
— Ейина! — извикваш ти.
Тя не отговаря. Вероятно е в безсъзнание, защото виси на въжетата с изпънати нагоре ръце. Изтичваш към нея и трескаво откъсваш парцалите от корема й, след това оглеждаш внимателно кожата. За щастие семената не са успели да покълнат. Въздъхваш от облекчение и в този момент зад теб отеква свиреп крясък:
— Каджанга! Настана последният ти ден!
Не се знае за кого, помисляш ти и се обръщаш към Айгучи.
Какво оръжие си решил да използваш срещу търговеца?
Бластер — мини на 192.
Копие — продължи на 211.
178
Поел си риск… и този риск се оказва фатален. Внезапно сред пламъците на пожарището изникват две блестящи фигури. От пръчките в ръцете им излитат два снопа огън и се забиват право в гърдите ти.
За секунда те пронизва непоносима болка, която веднага изчезва, защото потъваш във вечния мрак на смъртта. Това е краят, Кайл.
179
Хладната ненавист е направила движенията ти безупречно точни. Вдигаш бластера и изстрелваш два заряда срещу Огледалните. В следващата секунда омразните същества се разпадат на облак ситни блестящи капчици, които за няколко секунди увисват във въздуха като мъгла. Иска ти се да излееш омразата и триумфа си във вик, но на гърлото ти е заседнала буца.
Пускаш оръжието до мъртвите пилоти и се изкатерваш в кабината.
Мини на 215.
180
Уви, този път съдбата не е на твоя страна, Кайл! Не улучваш… и оставаш обезоръжен срещу Огледалния. Дълбоко в душата си усещаш как сред излъчвания от него хлад се надига противна, злобна радост. Сетне в гърдите ти се врязва огнен лъч. Загиваш мигновено и това е краят на Кайл Джагър — последният оцелял от база „Надежда“.
181
Ейина рязко се отдръпва и те оглежда с потъмнели от обида очи.
— Толкова малко искам, Каджанга! Защо ми отказваш?
Какво ще отговориш?
„Защото не искам и толкоз“ — мини на 108.
„Защото ще ти се случи нещо много лошо, ако Айгучи открие кичура“ — продължи на 123.
„Ще ти подаря кичур, когато го заслужиш“ — прехвърли се по свой избор на 78 или 141.
182
Задъхан и изтощен, ти спираш под едно дърво. Няколко минути се ослушваш напрегнато, но не чуваш нищо. Изглежда, че Айгучи се е отказал от преследването. Когато разбираш, че опасността временно е отминала, рухваш върху подгизналата земя и заплакваш.
Навярно си изпаднал във вцепенение, защото когато се опомняш, слънцето прозира през дървесните корони високо над теб. Ставаш и замаяно тръгваш напред, без да знаеш какво търсиш. Отлично разбираш, че шансовете ти да оцелееш в джунглата са нищожни, особено през дъждовния сезон.
А сега опитай да си припомниш снощните събития. Ако имаш джобно ножче, мини на 142.
В противен случай продължи на 46.
183
— Значи все пак не ми вярваш — нацупва се Ейина.
Колкото и да се мъчиш, не успяваш да я убедиш в противното. Накрая тя тръсва глава и в очите й просветват упорити пламъчета.
— Е, добре! Ще ти покажа, че съм достойна. Лека нощ, Каджанга.
Иска ти се да кажеш още нещо успокояващо, но преди да отвориш уста, момичето изтичва навън.
Продължи на 101.
184
С глухо бучене огненият лъч се врязва в гърдите на звяра. Лъхва те острият мирис на изгоряла козина. Бурракът надава оглушителен рев… и рухва мъртъв пред теб.
Откъм подножието на склона се надигат възторжени викове. С омекнали крака пристъпваш до ръба и махваш с ръка на хлапетата. Успял си да победиш и този път!
Мини на 187.
185
Камиури те гледа с широко разтворени очи и не смее да мръдне.
— Какво стана, Каджанга?
— Нищо не стана! — сърдито отвръщаш ти и захвърляш настрани безполезните части.
Остава ти само една утеха — успял си да събереш десетина тубички с мехлеми. Водата е унищожила останалите лекарства, обаче мазилата са оцелели в пластмасовите си опаковки. Вярно, не знаеш за какво служат, но ако ти се усмихне късметът, може и да съобразиш.
Сбогуваш се с Камиури и тръгваш към скривалището си. Сега искаш да останеш сам.