Продължи на 203.
186
Изборът ти съвсем не е лош — първобитните хора са използвали този метод за затвърдяване на копия. Половин час по-късно работата приключва. Макар и първобитно, оръжието ти дава самоувереност. Вече не си съвсем беззащитен срещу опасностите на джунглата.
Мини на 161.
187
След всичко преживяно досега, животът в пещерата през следващите дни се оказва удивително спокоен. Момчетата успяват да запалят огън, а убитият буррак ви осигурява предостатъчно месо за прехрана.
Тъй като нямаш особено доверие в хлапетата, с помощта на Ейина и Камиури въвеждаш строг ред. Всеки ден половината ти поданици отиват за дърва, а другите ловят риба в близката планинска рекичка. Нощем не пропускаш да оставиш дежурни край огъня с изричното нареждане да те събудят при най-малкия признак за опасност.
Но опасности няма.
Първият бунт настава едва три седмици по-късно, когато свършва дъждовният сезон и ти предлагаш да слезете по реката с лодката на Айгучи. С изключение на Ейина и Камиури, всички хлапета отказват да ти се подчинят.
— Тук сме си добре, Каджанга — заявява най-храброто от тях. — Тук е нашият дом. Ако си отидеш, ще ни е тъжно, но няма да дойдем с теб.
Колкото и да ги увещаваш, нито едно от децата не приема да тръгне с теб. Колебаеш се дали да останеш, но разбираш, че това е немислимо. Единствената ти — макар и малка — надежда да се свържеш някак със земните хора — е в градовете надолу по течението.
На следващата сутрин повеждаш Ейина и Камиури към изгорялото село. За щастие лодката на Айгучи още си е на място. Изтласквате я във водата и скачате вътре.
Мини на 2.
188
Хашимото изръмжава недоволно, но все пак намята якето си и тръгва след теб. Докато газите през калта между колибите, тревогата ти става все по-силна. Никъде не се забелязват признаци на живот. Изглежда, че хората-котки наистина са напуснали селото.
Най-сетне спирате пред колибата на Хий-Ямшар. Понечваш да влезеш, но Хашимото рязко те избутва настрани, после измъква бластера от кобура и прекрачва напред. След няколко секунди отвътре долита гласът му:
— Идвай, Кайл. Всичко е наред.
Не, нищо не е наред, осъзнаваш ти, когато влизаш в колибата. Сред полумрака смътно различаваш две тъмни фигури — проснатия на земята Хий-Ямшар и Камиури, който е клекнал до него и напразно се мъчи да развърже възлите на въжетата.
Взел ли си джобно ножче?
Да — мини на 206.
Не — продължи на 190.
189
Блъсваш се в скалната стена с такава сила, че дъхът ти спира и за няколко секунди губиш съзнание. Но когато се опомняш, въжето все още е здраво, а отгоре долита тревожен вик:
— Каджанга-а-а-а!
— Жив съм! — задавено отвръщаш ти. — Дърпай, Камиури!
Докато с мъчителни усилия лазиш нагоре, ти хиляди пъти се проклинаш задето не прие предложението на своя приятел. Наистина ако беше сега на негово място, щеше да го изтеглиш много по-лесно. Но не бива да бъдеш неблагодарен — Камиури е извършил дори повече, отколкото е било по силите му. Убеждаваш се в това, когато най-сетне изпълзяваш на бял свят и виждаш окървавените му длани.
Ала въпреки болката очите на Камиури пламтят от вълнение.
— Как мислиш, Каджанга, дали сме измъкнали нещо полезно?
— Не знам — вдигаш рамене ти. — След малко ще разберем.
Продължи на 208.
190
Хашимото те дръпва напред и пъхва нещо в ръката ти.
— Опитай с това, Кайл.
Усещаш между пръстите си джобно ножче. Веднага коленичиш до Камиури и започваш да режеш въжетата, а в това време Хашимото прикляка и повдига главата на стареца. Едва сега разбирате, че устата му е запушена с парцал.
— Какво става, Хий-Ямшар? — пита легионерът, след като измъква парцала. — Чух странни слухове…
— Не са слухове — задъхано отговаря старецът. — Трябва да бягате. Аймораните ще пристигнат всеки момент.
— Откъде знаеш?
Острието на ножчето вече е прерязало едно от въжетата. Дръпваш и започваш да размотаваш свободния край. След миг ръцете на Хий-Ямшар са свободни и старецът се надига на лакти.
— Няма време за приказки, небесни боецо. Трябва да бягате!
— Чакай малко — възразява Хашимото. — Ако думите ти са верни, трябва незабавно да вдигна тревога. Но не мога да го сторя, преди да съм сигурен.
Вече си разрязал и въжето около краката на Хий-Ямшар. Подаваш ножчето на Хашимото, но той нетърпеливо махва с ръка и отново се втренчва в стареца. Докато машинално прибираш ножчето в джоба си, усещаш, че ръцете ти треперят. Няма време за губене — отлично разбираш това. Ако прекъснеш разговора и настоиш веднага да отидете при баща ти, мини на 157.