Ако изчакаш, за да разбереш какво знае Хий-Ямшар, продължи на 59.
191
Този път ударът е по-лек, отколкото си очаквал. Айгучи отпуска тоягата, почесва се по корема и те оглежда презрително.
— Чудя се какво ли да те правя сега… Дали пък да не убия и теб, а? Мърша като теб не заслужава да живее…
— Не обиждай Каджанга, нищожна твар! — раздава се остър вик, изпълнен с ненавист. — Ти си мърша! Смърдиш като гнила риба, животно проскубано!
Преди да се опомниш от изненадата, Ейина скача от мястото си и връхлита като фурия върху търговеца, продължавайки да сипе проклятия. Но Айгучи е нащрек и тоягата му пресреща момичето във въздуха. Ейина отлита с писък към стената и остава да лежи неподвижно.
Вече нищо не е в състояние да удържи кипналата в гърдите ти омраза.
Мини на 169.
192
Айгучи размахва тежък дървен боздуган с кремъчни шипове, но щом вижда бластера, лицето му пребледнява.
— Умри, мръснико! — изкрещяваш ти и натискаш спусъка.
Колко заряда имаш?
Четири — мини на 202.
По-малко от четири — продължи на 138.
193
Хвърляш се към ръба на площадката, ала нямаш време да скочиш. Грамадни закривени нокти раздират гърба ти. За миг се олюляваш… и политаш надолу. Две секунди по-късно жесток удар в скалата слага край на живота ти.
194
Криволичейки из горящото село, ти се впускаш в безумен бяг към джунглата. Огледалните продължават да стрелят напосоки, но сноповете лъчи прелитат високо над главата ти. Сетне пожарището остава назад. Задъхан и изтръпнал от напрежение, ти достигаш дърветата, пробягваш още няколко крачки и спираш, за да погледнеш назад.
Преследвачите не се появяват. Няколко минути стоиш неподвижно, докато разбираш, че си успял да се измъкнеш. Обзема те облекчение, ала в същото време едва сега осъзнаваш до дъното на душата си цялата истина за станалото тази нощ. И това чувство се стоварва върху теб като непоносим, убийствен удар. Удар, способен да унищожи разсъдъка дори на зрял мъж.
Изкрещяваш само веднъж, сетне рухваш в несвяст.
Мини на 160.
195
С отчаян скок политаш от ръба на площадката и протегнатите ти ръце се вкопчват в най-близкия клон. Зад себе си чуваш нов рев, ала този път долавяш в него странна нотка. Извръщаш глава тъкмо навреме, за да видиш как става онова, което си очаквал. Освирепялото животно не успява да спре навреме… и рухва в пропастта. След две секунди чуваш далече долу глух удар и пращене на кости. После настава тишина.
Докато се изкатерваш по клона, откъм подножието на сипея се надигат възторжени викове. Успял си да победиш и този път!
Мини на 187.
196
Захвърляш безполезния бластер и сграбчваш копието с две ръце. Как ще постъпиш сега?
Ще хвърлиш копието срещу звяра — мини на 70.
Ще опреш копието в скалата и ще посрещнеш връхлитащия буррак с острието — продължи на 105.
197
Ейина ахва от изненада и очите й се просълзяват.
— Наистина ли? Каджанга, аз… аз…
Изглежда, че не намира какво повече да каже, защото мълчаливо грабва парчето метал, с един замах отрязва кичур от косата си и го пъхва в ръцете ти. После бързо те целува по бузата и изтичва навън.
Мини на 214.
198
Безсилно размахваш юмруци и викът раздира гърлото ти.
— Гадни твари! Убийте и мен! Хайде, убийте ме!
Усещаш как насмешката им се засилва, прераства в смазваща подигравка.
— Ще ви накарам да ме убиете! — безумно крещиш ти. — Не можете да ме пуснете, нали? Е, сега ще излетя! Отивам си! Чувате ли? Отивам си!
После прескачаш мъртвите пилоти и се изкатерваш в кабината.
Не изпитваш страх — просто очакваш всеки момент Огледалните да вдигнат странните си оръжия. Но вместо това подигравката се засилва още повече… и изведнъж блестящите фигури изчезват. Оставаш сам. Вече без страхове и колебания. Огледалните са те пуснали — поне засега. Но кой знае защо в главата ти отново прозвучава гласът на жената от храма: „Късно е, Каджанга. Вече никога не ще бъдеш Кайл Джагър…“
Мини на 215.
199
Останалото е лесно. Разцепваш края на клона, вмъкваш избраното острие и го омотаваш колкото се може по-стегнато с ивиците изкуствена кожа. Макар и първобитно, оръжието ти дава самоувереност. Вече не си съвсем беззащитен срещу опасностите на джунглата.