Мини на 161.
200
Мини на 189.
201
Измъкваш се изпод рогозката и хвърляш поглед наоколо. Дъждът е спрял. От селото и бараките на екипа са останали само димящи развалини. Но когато се обръщаш към реката, за миг дъхът ти спира от изненада. Не всичко е унищожено! На брега продължава да се издига здрава и непокътната къщата на търговеца Айгучи!
Насядали в калта близо до теб, оцелелите момичета и момчета са се сгушили на окаяна, трепереща групичка. За момент ти става противно да слушаш жалното им хленчене. Прогонваш това чувство и пристъпваш към тях.
— Защо не се подслонихте при Айгучи?
— Няма го — отвръща някой от средата на групичката. — А пък вратата е залостена.
— Тогава разбийте вратата! — повишаваш глас ти.
— Не става — обажда се зад гърба ти Камиури. — Пуснал е джагамалите в двора.
Без повече приказки ти слизаш към реката, където стърчи високата ограда от колове около къщата на търговеца. Останалите плахо се помъкват подир теб. Преживяното тази нощ сякаш ги е лишило от воля и са готови да последват всеки, който прояви поне малко решителност.
Спираш пред дебелата порта, надникваш през една пукнатина и разбираш, че Камиури е прав. Из двора обикалят три джагамала — едри влечуги, приличащи донякъде на крокодили. Тия злобни същества се подчиняват единствено на Айгучи и това е една от причините всички в селото да се боят от него.
Докато оглеждаш джагамалите, Ейина дотичва откъм изгореното село.
— Каджанга! Хий-Ямшар умира! Иска да говори с теб!
Втурваш се подир нея и след малко коленичиш до стареца. Дишането му едва се усеща, но погледът му е съвсем ясен.
— Каджанга… — прошепва той. — Погрижи се за другите… Ти си по-силен от тях… Ти си Ка-Джанга… Синът на светлината…
За няколко секунди той сякаш изгубва представа къде се намира, но после отново отправя поглед към теб.
— Чуй ме… Сега е малкият дъждовен сезон… Ще продължи около месец… Трябва да оцелеете… Щом спрат дъждовете… поведи другите… надолу по реката… Там има големи села с колиби от камък… Там ще намерите помощ… Бъди силен, Каджанга! Сега ти си вожд… никой друг не може да им помогне…
— Къщата на Айгучи е здрава! — прекъсваш го ти. — Той сигурно е жив и ще ни помогне!
Хий-Ямшар изкривява устни.
— Не вярвай на Айгучи… Душата му е черна като прогнил дънер… Пази се от него, Каджанга… Мисля… Мисля, че той е виновен за всичко…
— Какво? — трепваш ти. — Как така Айгучи да е виновен?
Но Хий-Ямшар вече не те чува. Очите му са помътнели и той-продължава да шепне едва доловимо:
— Помни, Каджанга… Няма болка, няма страх… само това ще те спаси от аймораните… Те са… те са…
Отчаяно го разтърсваш.
— Какво са аймораните, Хий-Ямшар.
За миг очите му отново се избистрят.
— Те са ръкавица върху ръката на боговете — изрича старецът съвършено ясно.
Сетне тялото му се разтърсва в предсмъртен гърч и остава да лежи неподвижно. Хий-Ямшар, твоята последна надежда, вече не е между живите.
Бавно се връщаш към къщата на Айгучи. Останалите хлапета са се сгушили неподвижно близо до портата.
Какво смяташ да правиш сега?
Ще изчакаш завръщането на Айгучи и ще го помолиш за помощ — мини на 205.
Ще наредиш на децата да разбият вратата — продължи на 153.
202
Спусъкът меко хлътва под пръста ти… и не се случва нищо. По пребледнялото лице на търговеца се изписва дива радост. Вдигнал високо боздугана, той се хвърля насреща ти. Трескаво натискаш спусъка, но бластерът не желае да стреля.
Предпазителят!
Да, това е истината — забравил си да вдигнеш предпазителя. Опипваш бластера с лявата си ръка, откриваш малкото лостче, избутваш го нагоре и стреляш без да се целиш.
Огненият лъч прелита с бучене край озъбената физиономия на врага и по дървената стена на къщата лумват пламъци. Единият ти заряд е прахосан напразно! Но сега това е последната ти грижа. Айгучи вече замахва с боздугана… ала изведнъж главата му се отмята настрани и той изпуска оръжието.
Смаяно поглеждаш настрани, където Камиури вдига ръка да хвърли нов камък. Първият е улучил безпогрешно — от раздраната скула на Айгучи тече кръв. С див вик търговецът се навежда да вдигне боздугана, но вторият камък го поваля на колене.
Ненадейно зад гърба ти се надига вой. Трупаната дни наред ненавист се е отприщила и децата се втурват напред, въоръжени с камъни и тояги.
След няколко минути всичко е свършено.