Продължи на 74.
203
Следобедният порой те заварва удобно настанен в салона на разбития кораб. Вече си започнал да свикваш с това импровизирано жилище. Във всеки случай тук положението ти е много по-добро, отколкото при онази гадина Айгучи.
Ако си в добри отношения с Ейина, мини на 13.
Ако сте се скарали, продължи на 39.
204
В главата ти избухва една-единствена мисъл: ще издържи ли въжето? Само след миг ще узнаеш това.
Избери продължението — 200 или 54.
205
Въздъхваш и безсилно се отпускаш до оградата. Не можеш да разчиташ на другите деца, а сам няма да се справиш с джагамалите. Пък и какъв смисъл има да се бориш? Обзело те е отчаяние и ти оставаш да седиш, зареял поглед надолу по течението на близката река.
Внезапно трепваш. Нещо се задава срещу течението. Присвиваш очи и се вглеждаш. Да, няма съмнение! По реката идва лодка, теглена от три впрегнати джагамала.
— Айгучи! Айгучи се връща! — извиква едно от момичетата.
Никой в селото не е обичал Айгучи, но сега виждате в него единствената си надежда. Всички скачате като по сигнал и изтичвате към малкия пристан.
Продължи на 116.
206
Без да губиш време, ти измъкваш ножчето, коленичиш до Камиури и започваш да режеш въжетата. В това време Хашимото прикляка и повдига главата на стареца. Едва сега разбирате, че устата му е запушена с парцал.
— Какво става, Хий-Ямшар? — пита легионерът, след като измъква парцала. — Чух странни слухове…
— Не са слухове — задъхано отговаря старецът. — Трябва да бягате. Аймораните ще пристигнат всеки момент.
— Откъде знаеш?
Острието на ножчето вече е прерязало едно от въжетата. Дръпваш и започваш да размотаваш свободния край. След миг ръцете на Хий-Ямшар са свободни и старецът се надига на лакти.
— Няма време за приказки, небесни боецо. Трябва да бягате!
— Чакай малко — възразява Хашимото. — Ако думите ти са верни, трябва незабавно да вдигна тревога. Но не мога да го сторя, преди да съм сигурен.
Вече си разрязал и въжето около краката на Хий-Ямшар. Докато машинално прибираш ножчето в джоба си, усещаш, че ръцете ти треперят. Няма време за губене — отлично разбираш това. Ако прекъснеш разговора и настоиш веднага да отидете при баща ти, мини на 157.
Ако изчакаш, за да разбереш какво знае Хий-Ямшар, продължи на 59.
207
Мини на 135.
208
С помощта на Камиури пренасяш находките настрани и се заемаш да ги прегледаш. Както си очаквал, повечето от тях се оказват съвсем безполезни — парчета от разбита апаратура, празни кутийки, счупени инструменти. Грижливо отделяш няколко пластмасови опаковки с лечебни мехлеми. Не знаеш за какво служат, но може да ти свършат работа. И изведнъж сърцето ти спира. От купчината се подава дулото на бластер!
С треперещи ръце разхвърляш останалите предмети… и от устните ти излита стон на разочарование. Няма бластер — само дуло и нищо повече.
Ала надеждата не изчезва докрай. Продължаваш да ровиш и когато приключваш, пред теб има поне двайсет парчета от бластери. Някои от тях са сплескани и изкривени, но други изглеждат съвсем здрави, като че ударите само са разглобили оръжието. Сега остава да се надяваш на чудо — че ще можеш да сглобиш бластер от тези парчета, които отгоре на всичко явно са от различни модели.
Мини на 17.
209
Инстинктивно насочваш копието напред и нагоре. В следващата секунда хищникът се стрелва напред като черна мълния. Преди да осъзнаеш какво става, мощен удар те отхвърля настрани в храстите. Трескаво скачаш на крака, вкопчваш пръсти в оръжието и се оглеждаш.
Хискаурът стои на няколко крачки от теб и от дълга рана върху ребрата му се стича кръв. Почти цяла минута се гледате втренчено, докато накрая хищникът изръмжава и бавно отстъпва назад.
Едва когато звярът изчезва сред храстите, ти успяваш да си поемеш дъх. Цялото ти тяло се разтърсва от преживяното напрежение. Но вече знаеш, че не си безпомощен. Можеш да се защитаваш от опасностите на джунглата.
Мини на 170.
210
Камиури те гледа с широко разтворени очи и не смее да мръдне.
— Какво стана, Каджанга?
— Успяхме! — изкрещяваш ти и с всичка сила го тупваш по рамото. — Успяхме, Камиури! Вече имам огнено копие!
— А колко пъти може да пусне огън? Чувал съм, че тези оръжия…
Зяпваш срещу приятеля си с искрена изненада. Я го гледай ти — уж неук туземец, но за разлика от теб се сети да зададе най-важния въпрос. Поглеждаш индикатора отстрани на дръжката… и сърцето ти се свива. Върху миниатюрното екранче свети цифрата 4.