Выбрать главу

Само четири заряда! Значи край на мечтите за храбри битки срещу хищници и пришълци. Ще трябва да пестиш всеки изстрел, защото свършат ли зарядите, няма откъде да ги възстановиш и бластерът ще се превърне в парче безполезно желязо. Казано по-просто — изстреляш ли последния заряд, можеш да смяташ, че нямаш бластер.

А има и още нещо. Не можеш да бъдеш сигурен дали оръжието е в ред. Вярно, индикаторът свети, но това едва ли е гаранция.

Ако решиш да прахосаш един от безценните заряди, за да изпробваш бластера, мини на 176.

Ако предпочиташ да си спестиш заряда, продължи на 50.

211

Айгучи размахва тежък дървен боздуган с кремъчни шипове, но вече си толкова разярен, че това не може да те изплаши.

— Умри, мръснико! — изкрещяваш ти и се втурваш към него с насочено копие.

Търговецът пребледнява. В момента шансовете ви са равни. Ако не успее да отбие удара ти, копието ще го прониже.

Очите му се присвиват и ти усещаш как светкавично преценява възможностите. Сетне Айгучи решава да рискува. Ръката му замахва напред и боздуганът полита право към главата ти. Но ти вече си се досетил какво ще последва. Привеждаш се, боздуганът профучава над теб и остриетата се забиват в оградата.

Загубил последната си надежда, търговецът моментално ти обръща гръб и с един скок хлътва в къщата. Изтичваш след него. Не бива да му оставяш време да се опомни. Нахълтваш през вратата… и едва успяваш да отскочиш назад. Айгучи е грабнал запалена главня от огнището и бясно я размахва около себе си.

Десетина секунди двамата кръжите из стаята, като се гледате с омраза право в очите. Навярно затова не забелязваш Камиури. Усещаш го едва когато кремъчният боздуган — да, тъкмо боздуганът на Айгучи! — се стоварва с глух пукот върху главата на търговеца. Врагът изпуска главнята и се свлича на пода, а ти оставаш да стоиш, вцепенен от изненада. Пред теб е Камиури с окървавен боздуган в ръката.

— Това беше за Ейина — тихо изрича той, после захвърля боздугана и помъква мъртвия търговец навън.

Излизаш подир него. Хлапетата чакат тревожно, но щом разбират какво е станало, те надават възторжен вой и се впускат в танц около трупа на омразния Айгучи. Няколко минути ги гледаш замаяно, сетне пращенето на пламъци те кара да се обърнеш. Главнята! Огънят от нея е обгърнал къщата с удивителна бързина и вече се прехвърля върху оградата.

— Пожар! — извикваш ти. — Помогнете, трябва да изгасим огъня!

Никой не ти обръща внимание. Изтичваш към Ейина, разрязваш въжетата и я изнасяш извън двора. Когато се връщаш положението вече е неспасяемо. Подплашените хлапета се разбягват, оставяйки къщата във властта на огнената стихия.

Махваш с ръка и отиваш да седнеш до Ейина. След малко усещаш върху рамото си ръката на Камиури.

— Благодаря ти, Каджанга — тихо казва той.

Вдигаш очи към него.

— За какво, Камиури? Ти направи много повече. Нали тъкмо твоят удар повали Айгучи.

Той кимва.

— Така е. Но без теб нямаше да имам тази смелост. Защото ти си Ка-Джанга.

Мини на 7.

212

Стискайки бластера с един-единствен заряд, ти бавно тръгваш към селото. Не изпитваш гордост от победата. Напротив — в душата ти се е събрала мъчителна горчивина.

Мини на 122.

213

За копието вече е твърде късно. Сега само бягството може да те спаси.

Избери продължението — 195 или 193.

214

През целия следващ ден чакаш Камиури, но той така и не се появява. За сметка на това привечер Ейина дотичва с претъпкана торбичка.

— Днес имах късмет — доволно съобщава тя. — Оная крастава твар изобщо не усети кога се вмъкнах в склада. Виж, на Камиури не му провървя. Нямаше как да се измъкне. Обаче аз съм хитра. Излъгах Айгучи, че по-рано брат ми е виждал някъде в джунглата от ония камъчета. И глупакът се хвана на въдицата! Заръча на Камиури утре цял ден да търси.

Тази вечер Ейина не се задържа при теб. Изпращаш я с облекчение, защото сам не знаеш какво изпитваш към нея. Чувствата ти са толкова объркани…

Продължи на 147.

215

Захлопваш капака на кабината и оглеждаш контролното табло. Знаеш много добре, че не си способен да излетиш. Истинските пилоти се обучават с години. Но това изобщо не те вълнува. Най-много нищо да не излезе… или да загинеш. Какво пък, дори смъртта е по-добра от живота на тази омразна планета.