— Тук сержант Хашимото от охраната на база „Надежда“. Какво става, транспорт 7?
Гласът по радиото леко се засилва.
— Сержант, за всички бази е обявена незабавна евакуация, повтарям, незабавна евакуация. Центърът под масирана атака на неизвестен противник. По неуточнени данни става дума за Огледалните. Имам заповед да ви евакуирам по аварийната процедура. Чакайте, пристигам след броени минути.
Гласът изтънява и отново настава тишина. Хашимото изчаква няколко секунди, после трескаво започва да върти настройката, но предаването сякаш е прекъснало.
— Огледалните, проклети да са! — мрачно изругава легионерът.
Мини на 55.
11
Стиснал здраво бластера в едната ръка и копието в другата, ти отново пристъпваш на площадката пред пещерата. Из леговището на буррака прокънтява заплашителен рев. Отвръщаш му с предизвикателни крясъци и след малко виждаш как в полумрака се надига грамадно космато туловище.
Бурракът донякъде прилича на мечка, но има дълга вълча муцуна. Една-две секунди той стои изправен на задни лапи, после се хвърля към теб с поразителна бързина.
Къде ще се прицелиш?
В главата му — мини на 32.
В гърдите — продължи на 57.
12
Наближава нощта — твоята първа нощ сам в джунглата. Иззад зелената стена на дърветата долитат странни крясъци на животни и птици. Открил си как да разглобиш пътническите кресла и подреждаш няколко седалки в дъното на салона — ще ти послужат вместо легло. Огънят под двигателите гори с пълна сила, а около него си натрупал да се сушат влажни клони и дънери. Но добре разбираш, че това не е най-подходящото място за огнище. Ще трябва да пренесеш огъня във временното си жилище. Няма опасност от пожар — всички материали в салона са огнеустойчиви, а самият корпус на кораба е метален. Остава само един въпрос — къде ще разпалиш огъня?
Колкото се може по-близо до входа, но така, че дъждът да не го изгаси — мини на 25.
В дъното на салона, близо до мястото, където ще спиш — продължи на 43.
13
Когато тази вечер се появява с храната, Ейина изглежда умислена и тревожна. Не казва нито дума, само ти подава торбичката, после изведнъж се разплаква и те прегръща с всичка сила.
— Трябва да ни спасиш, Каджанга! — хълца тя. — Трябва да ни спасиш! Останем ли тук, всички ще умрем!
Няколко минути Ейина се притиска към теб, разтърсвана от ридания. Сетне рязко се отдръпва, избърсва очи и мълчаливо избягва навън.
Мини на 56.
14
Мини на 20.
15
След повече от час лутане из джунглата нещо лъскаво привлича погледа ти. Пристъпваш напред и ахваш от изненада. Край корените на едно дърво лежи продълговато парче метал с остри, назъбени ръбове. Бързо го вдигаш. Може да ти свърши чудесна работа като нож (или като трион, ако имаш джобно ножче). Но как е попаднало тук?
Много скоро откриваш отговора. Наблизо забелязваш друго парче метал, после още едно. Тръгваш напред и излизаш на обгоряла поляна, покрита с дебел слой влажна пепел. В центъра й лежат останките от неголям транспортен кораб — без съмнение онзи, който снощи трябваше да ви евакуира.
Усещаш в гърлото си горчивината на поредната рухнала надежда. Ако не заради вас, то поне заради тази катастрофа трябваше отдавна да са пристигнали спасители. А щом ги няма, обяснението може да бъде само едно — Центърът също е унищожен от Огледалните.
Хапейки устни, ти нагазваш в пепелището. Кабината на кораба е изчезнала, вместо нея са останали само метални късове, изкривени от жестока експлозия. Не се съмняваш, че това е дело на Огледалните. Двигателите също са разбити, но пътническият салон е почти напълно запазен. На мястото на унищожената кабина зее широк отвор. Вмъкваш се през него и правиш няколко крачки между седалките. Салонът е празен. Не виждаш нищо, което да ти послужи, но все пак имаш невероятен късмет. Тук ще можеш да се укриеш от дъждовете и хищниците.
Отново излизаш навън и сега забелязваш, че огънят не е изгаснал съвсем. Изпод разкъсаните двигатели се издига тънка струя синкав дим. Сърцето ти се разтуптява от вълнение. Огън! Щастието ти се е усмихнало още веднъж. Изтичваш напред, пролазваш под двигателите и откриваш купчинка жарава. Наблизо лежат няколко полуовъглени дървета. Изгаснали са, но надвисналият метал ги е запазил сухи. Хвърляш ги върху жаравата и започваш да духаш, докато ти се завива свят. Когато огънят пламва буйно, ти се измъкваш, за да потърсиш дърва. Няма да е лесно сред тая влажна джунгла, но все ще се справиш някак.