Мини на 12.
16
Работата е бавна, защото се стараеш да режеш тапицерията от седалките на колкото се може по-равни ивици. Седнал до теб, Камиури ги връзва една за друга и сплита въже. Когато най-сетне приключвате, салонът изглежда тъй, сякаш из него е бесняла цяла глутница хискаури. Но резултатът е налице — съвсем прилично изплетено и доста дълго въже. Разкършваш се и потупваш Камиури по рамото.
— Да вървим.
Мини на 53.
17
С отчаяние оглеждаш пръснатите части. Трябва да сглобиш от тях оръжие, но се питаш дали изобщо ще излезе нещо. Е, така или иначе, длъжен си да опиташ.
Най-напред решаваш да прикрепиш зарядния блок върху дръжката на бластера. Огледай внимателно и премини на епизода с номера на тази част, която ти се струва най-подходяща.
Избери част — 36, 52, 75, 93 или 114.
18
Избрал си най-гибелното решение. Обръщаш се и хукваш слепешком през храстите, но преди да пробягаш и десет крачки, в гърба ти се врязва огнен лъч. Загиваш мигновено… и това е краят на Кайл Джагър — последният оцелял от база „Надежда“.
19
Черният силует на хищника се стрелва над теб. С енергията на отчаянието замахваш насреща му, макар да разбираш, че почти няма надежда.
Избери продължението — 47, 63 или 76.
20
Допускаш непростима самонадеяност, като се приближаваш до джагамала. Със светкавичен замах на муцуната чудовището отбива удара настрани, после грамадните му челюсти тракват и отхапват крака ти малко под коляното. От разкъсаните артерии бликва кървав фонтан.
Мини на 82.
21
Не по-малко приятна е и другата находка — успял си да събереш десетина тубички с мехлеми. Водата е унищожила останалите лекарства, обаче мазилата са оцелели в пластмасовите си опаковки. Вярно, не знаеш за какво служат, но ако ти се усмихне късметът, може и да съобразиш.
— Добре, Камиури — казваш ти с широка усмивка. — Днес свършихме чудесна работа. Моля те само за едно: не казвай никому къде сме били и какво сме открили!
— И на Ейина ли? — изненадано пита той.
Кимваш и вдигаш пръст пред устните си.
— И на нея. Това е мъжка работа, приятелю, а жените са бъбриви. Хайде сега да си вървим, че скоро ще завали.
Мини на 203.
22
Селото остава зад вас. От джунглата ви делят само още двайсетина крачки, когато Камиури внезапно спира като вкаменен.
— Аймораните!
Вдигаш глава. Ниско над короните на дърветата е увиснало нещо грамадно и овално, което блести като огледало. Усещаш как из гърдите ти се разлива лепкавият хлад на страха.
— Да бягаме, Камиури! — извикваш ти.
Ала вече е късно. От странния предмет излита дебел огнен сноп, който ви изпепелява за част от секундата. В последния миг от живота си успяваш да помислиш само едно — че може би трябваше да предупредиш някого от възрастните.
23
Дългото копие съвсем не е подходящо за хвърляне, затова няма нищо чудно, че прелита почти на метър от целта. Изтръпнал от тревога, ти отстъпваш назад… и в този момент отвън долита тихо подвикване:
— Каджанга!
Мини на 35.
24
Баща ти рязко става, пристъпва към стареца и се вглежда в очите му.
— Вярно ли е, Хий-Ямшар?
Старецът кимва. Преди да е заговорил, баща ти се обръща към Хашимото.
— Свържи се с Центъра. Незабавно!
При първите му думи легионерът е направил крачка към вратата, но веднага спира и измъква от джоба на ръкава си миниатюрна радиостанция. Не е толкова мощна, колкото апаратурата в бараката на охраната, но очевидно сега бързината е най-важна. Междувременно баща ти придърпва Хий-Ямшар към най-близкия стол и сяда до него.
— Разкажи ми сега за аймораните. Откъде знаеш, че ще дойдат?
Старецът безпомощно поклаща глава.
— Как да ти обясня, небесни шамане? Вие не разбирате толкова много неща, с които сме израсли. Просто го усещам. То е като тръпка, като далечен хлад във въздуха. Затвори очи и опитай да го усетиш.
Гласът му е толкова убедителен, че за момент всички в бараката затварят очи. Ти също… и внезапно сякаш наистина долавяш в душата си странен, безкрайно чужд и далечен хлад, изпълнен с жестокост, заплаха и безразличие. Не знаеш дали това чувство е истина, или просто думите на стареца са ти го внушили. Мъчиш се да анализираш чувствата си, но в това време те сепва гласът на Хашимото: