— Няма връзка, доктор Джагър. Да опитам ли с другата апаратура?
Всички наоколо смаяно се втренчват в легионера. За Звездния легион се отпуска най-добрата техника и изглежда просто невъзможно тя да откаже.
— Опитай отново! — рязко отвръща баща ти и пак се обръща към Хий-Ямшар. — Хайде, старче, разкажи ми повече за аймораните. Наистина ли са толкова страшни, колкото разказват вашите предания?
— Те носят смърт — глухо изрича Хий-Ямшар. — Нищо не може да ги спре, нищо.
— И нашите огнени копия ли?
— Нищо, шамане! Те са ръкавица върху ръката на боговете!
Нямаш време да се запиташ какво означават тия загадъчни думи. Внезапно откъм радиостанцията в ръката на Хашимото долита тъничък, едва доловим глас:
— … бази… повтарям, до всички… масирана атака… Центърът… неизвестен противник… незабавна евакуация… Огледалните…
Отново настава тишина. Хашимото изчаква няколко секунди, после трескаво започва да върти настройката, но предаването сякаш е прекъснало.
— Нищо не хващам, доктор Джагър — смаяно поклаща глава легионерът. — Нищо, дори атмосферни смущения. Онова преди малко беше съвсем случайно, опитах на дълги вълни, макар че вече никой не ги използва.
Без да го слуша, баща ти хваща Хий-Ямшар за раменете.
— Кажи ми само едно, старче. Блестят ли аймораните?
Вместо отговор старецът започва да стене и да се клати напред-назад. Баща ти го разтърсва.
— Чуй ме! Блестят ли аймораните?
— Ай-ай! — изплаква Хий-Ямшар. — Блестят, небесни шамане. Блестят като капки роса и носят смърт.
Баща ти скача на крака.
— Обявете тревога! Всички да се подготвят за незабавна евакуация! — Той се обръща към теб. — Кайл, излез и ме чакай пред входа. След малко ще се върна.
Продължи на 10.
25
Решението ти е разумно. Навътре в салона няма достатъчно проветрение и димът от жаравата би могъл да те задуши през нощта, без изобщо да усетиш. Освен това огънят на входа ще те пази от нощните хищници.
Минаваш в дъното на салона, лягаш върху седалките и се заслушваш в трополенето на дъждовни капки по корпуса. Монотонният шум постепенно те унася и ти потъваш в дълбок сън.
Мини на 83.
26
Стиснал здраво копието, ти отново пристъпваш на площадката пред пещерата. Из леговището на буррака прокънтява заплашителен рев. Отвръщаш му с предизвикателни крясъци и след малко виждаш как в полумрака се надига грамадно космато туловище.
Бурракът донякъде прилича на мечка, но има дълга вълча муцуна. Една-две секунди той стои изправен на задни лапи, после се хвърля към теб с поразителна бързина.
Как ще постъпиш сега?
Ще хвърлиш копието срещу звяра — мини на 70.
Ще опреш копието в скалата и ще посрещнеш връхлитащия буррак с острието — продължи на 105.
27
Общата барака опустява. Последни излизате ти и Хий-Ямшар. Старецът спира под навеса пред входа и въздъхва:
— Късно е, Каджанга. Те вече са тук. Усещаш ли ги?
Може би е само внушение, но наистина имаш чувството, че онзи зловещ хлад в душата ти стремително се засилва. Обзело те е такова напрежение, че едва не подскачаш, когато някъде наблизо прозвучава мрачен глас:
— Огледалните, проклети да са!
Оглеждаш се и чак сега забелязваш, че на няколко крачки от теб стои Хашимото с радиостанцията в ръка.
Мини на 55.
28
Пътят през джунглата ви отнема не един, а повече от два часа, защото оклюмалите хлапета едва се тътрят и непрекъснато трябва да подбутваш най-мудните. Ала най-сетне излизате пред стръмен скалист склон. Високо горе наистина се тъмнее отворът на пещера.
— Видя ли, Каджанга? — гордо възкликва Камиури. — Хубава пещера е. Вътре ще има място за всички.
— Първо да разузнаем — прекъсваш го ти и започваш да се катериш нагоре.
На десетина метра под пещерата започва отвесна скална стена. Налага се да заобиколите отстрани и след малко излизате върху тясна каменна площадка пред мрачния отвор. Понечваш да влезеш навътре, но изведнъж пръстите на Камиури се впиват в ръката ти.
— Стой, Каджанга! — Той шумно подушва въздуха. — Не усещаш ли миризмата? Вътре има буррак!
Застиваш на място и извръщаш глава към приятеля си.
— Какъв е този буррак?
— Звяр — жално измънква Камиури. — Ай-ай, страшен звяр, Каджанга! Грамаден и зъл!
Сякаш за да потвърди думите му, откъм вътрешността на пещерата долита злобно ръмжене. Отдръпваш се настрани от площадката и когато сте на безопасно разстояние, решително казваш: