— Трябва да прогоним буррака, Камиури. Да го прогоним… или да го убием. Друго не ни остава.
— Но как?
Точно същото се питаш и ти. Как смяташ да убиеш звяра?
Оглеждаш входа на пещерата. Под нея, близо до отвесната стена, е израсло високо дърво и клоните му достигат на метър от площадката. Ако бурракът наистина е толкова злобен, лесно ще го подмамиш навън. А после?
Ако имаш бластер и искаш да го използваш, мини на 11.
Ако се опиташ да убиеш звяра с копие, продължи на 26.
Ако наредиш на всички да заемат позиция над пещерата и да обсипят буррака с камъни, прехвърли се на 48.
Остава и още един, крайно рискован план. Можеш да разяриш буррака и когато те подгони, да се хвърлиш върху дървото с надеждата, че побеснелият звяр ще падне в пропастта. Ако избереш тази идея, попадаш на 61.
29
Успех! Дулото без никакво усилие хлътва на място и сега държиш в ръката си напълно сглобен бластер.
Продължи на 210.
30
Джунглата свършва изведнъж. Пред вас грейва слънце и насред огромна поляна виждате нов храм — този път грижливо поддържан, без следа от растителност по стените. Ала има нещо странно. Наоколо не се мярка жива душа.
Със свито от тревога сърце ти повеждаш приятелите си към входа на храма. Масивният портал е отворен, в преддверието потрепват пламъците на факли… и нищо повече. Къде са се дянали всички?
Изкачвате се по широките стъпала, плахо пристъпвате напред в полумрака и едва сега пред вас се появява първото живо същество. От сенките изниква прегърбена фигура, облечена в широка безформена дреха. Лицето не се вижда под ниско нахлупената качулка.
Отваряш уста да кажеш нещо, но жрецът само прави знак да го последвате и тръгва напред по дългия коридор.
Стотина крачки по-нататък се озовавате в огромна зала, където светлините на факлите едва разсейват тъмнината. Върху каменен трон пред теб седи полугола жена-котка.
— Каджанга — изрича тя и гласът й отеква в сенките под високия свод.
— Откъде ме познаваш? — възкликваш ти.
Тайнствената жена се разсмива високо, звънко и весело.
— Много неща знам, Кайл Джагър. Знам, че си храбър. Знам, че макар отвън да изглеждаш момче, отвътре вече си мъж. Знам, че градината на сърцето ти е изпепелена и надали някога ще разцъфне отново. Знам още, че в целия този свят няма нито един жив твой сънародник. Кажи ми сега какво искаш.
Отговорът сам излита от устните ти.
— Най-напред искам да се погрижите за моите приятели.
Жената презрително подвива устни.
— За тия ли? Добре, ще се погрижим. Вървете с моя слуга, деца!
— А ти, Каджанга? — плахо прошепва Ейина.
Гласът на жената върху трона става заплашителен.
— Млъквай, момиченце!
Ейина изхлипва само веднъж, после прегръща Камиури през рамото и двамата покорно тръгват подир човека с качулката към една странична врата.
Мълчаливо се вглеждаш в жената-котка. Макар и чужда, тя е невероятно красива. Изпитваш към нея същите чувства, както и към Ейина, но многократно по-силни — както привличането, така и някакво странно отблъскване.
— А сега кажи какво искаш лично за себе си, Каджанга — пита тя, когато оставате сами в залата.
Прехапваш устни и се взираш в нея. Как може да е тъй красива… и толкова отвратителна? Не знаеш дали си се влюбил в нея, или я ненавиждаш от дън душа.
— Искам да напусна проклетия ви свят! — изкрещяваш ти.
Този път смехът на жената е хладен и високомерен.
— Да го напуснеш ли, Каджанга? Колко скромно желание… Но как ще го напуснеш, когато той е пуснал корени в теб? Като семе от крапуг, което ще черпи сокове от теб докато умреш. Късно е за това, Каджанга. Вече никога не ще бъдеш Кайл Джагър. Но щом желаеш, върви… Върви си. Очаквах желанието ти — и то ще бъде изпълнено.
— Мразя те! — прошепваш ти и с омекнали нозе тръгваш назад по коридора.
— Обичаш ме, Каджанга! — догонва те насмешлив глас, после отново се възцарява тишина.
На изхода мълчаливо чака човекът с качулката. Когато минаваш край него, той изведнъж протяга ръка, пъхва нещо между пръстите ти и веднага се отдалечава през сенките.
Все още замаян, ти слизаш надолу по стъпалата, вдъхвайки с пълни гърди чистия въздух. Имаш чувството, че още няколко минути престой в този проклет храм биха те задушили. После свеждаш очи към предмета в ръката си и изкрещяваш.
Стискаш малка десантна радиостанция!
Мини на 113.
31
Мини на 64.