Както винаги, Камиури не устоява на втренчения ти поглед. Извръща глава и след кратко колебание промърморва:
— Добре, Каджанга. Какво искаш от мен.
— Най-напред ще ми помогнеш да приготвим въже — отговаряш ти и го въвеждаш в разбития кораб.
Имаш ли джобно ножче?
Да — мини на 16.
Не — продължи на 34.
43
Няма нищо чудно в това, че допускаш грешка. Израснал си в едно общество, където за отопление с огън се говори само в историческите романи. Но и тези романи рядко споменават една от най-коварните заплахи на огъня — въглеродния окис, който се отделя при недостиг на въздух.
Избери продължението — 69 или 91.
44
С мълниеносно движение насочваш бластера срещу Огледалните и натискаш спусъка.
Колко заряда имаш?
Четири — мини на 77.
Три — продължи на 92.
Два — попадаш на 110.
Един — прехвърли се на 129.
45
Отначало изглежда, че дулото подхожда на зарядния блок, но скоро разбираш, че си сгрешил. Отгоре на всичко съединителите заяждат и се налага да дърпаш с всичка сила, за да разделиш заклещените части.
Огледай още веднъж петте дула. Кое от тях ти се струва най-подходящо?
Избери дуло — 166, 154, 128, 140 или 109.
46
Претърсваш джобовете си, но не откриваш нищо. С горчива усмивка плъзваш ръка по късите панталони. Това е всичко, което ти остава от цивилизацията — чифт окаляни панталони. Не можеш да се надяваш на помощ нито от Айгучи, нито от децата. Ако оцелееш, то ще е благодарение само на собствените ти сили.
Продължи на 15.
47
Мощен удар се стоварва върху обтегнатата ти ръка с такава сила, че отхвръкваш в храстите. Тръсваш глава, после трескаво скачаш на крака, продължавайки да стискаш оръжието в изтръпналите си пръсти. С изненада откриваш, че не си наранен.
Хискаурът стои на няколко крачки от теб и от дълга рана върху лявата му лапа се стича кръв. Почти цяла минута се гледате втренчено, докато накрая хищникът изръмжава и бавно отстъпва назад.
Едва когато звярът изчезва сред храстите, ти успяваш да си поемеш дъх. Цялото ти тяло се разтърсва от преживяното напрежение. Но вече знаеш, че не си безпомощен. Можеш да се защитаваш от опасностите на джунглата. Знаеш и още нещо — непростимо беше да тръгваш без оръжие. Този път гибелта ти се размина по чудо, но чудесата рядко се повтарят.
Мини на 95.
48
Налага се дълго да разблъскваш уплашените хлапета, докато ги накараш да се изкатерят над пещерата. Но след като веднъж са приели твоя план, те послушно хващат по един едър камък и застиват в очакване.
Няколко минути по-късно ти отново пристъпваш на площадката пред пещерата. Из леговището на буррака прокънтява заплашителен рев. Отвръщаш му с предизвикателни крясъци и след малко виждаш как в полумрака се надига грамадно космато туловище.
Бурракът донякъде прилича на мечка, но има дълга вълча муцуна. Една-две секунди той стои изправен на задни лапи, после се хвърля към теб с поразителна бързина.
Избери продължението — 65, 81 или 144.
49
— Каджанга!
Най-напред в ушите ти нахлува бученето на поройния дъжд зад стените на бунгалото. Сетне осъзнаваш, че някой те разтърсва за рамото. Отваряш очи и в слабата светлина на нощната лампа различаваш над себе си котешкото лице на своя най-добър приятел — единайсетгодишния Камиури. Надигаш се на лакти и сънено питаш:
— Какво има, Камиури? Защо не спиш?
Той тревожно размърдва уши, оглежда се, сякаш очаква да открие в бунгалото още някого и отговаря шепнешком:
— Трябва да бягаш, Каджанга!
Разтърсваш глава, за да прогониш дрямката и с недоумение оглеждаш приятеля си. Късата му козина е мокра, ушите присвити, а лицето напрегнато. Но знаеш много добре, че Камиури обича да си фантазира. И друг път е измислял нападения на страховити зверове, наводнения, а веднъж даже земетресение, след като бе изслушал разказите на легионера Хашимото от охраната. Потупваш го по рамото.
— Добре де, значи трябва да бягам. Какво е станало този път? Пак ли земетресение?
— Не си измислям, Каджанга! — възкликва Камиури и в гласа му долавяш нотки на отчаяние. — Трябва да бягаш… всички трябва да бягаме.
— Но защо?