Последните думи бяха отправени към възрастен господин, който изглеждаше някак не на мястото си. Пременен в ушит по мярка строг костюм, с елегантна кожена чанта под мишница, той сякаш отиваше в своята банка или може би в лекарския си кабинет.
— Как сте днес?
— О, добре, разбира се. В такова време! — Със завършена, макар и малко старомодна учтивост той се наведе над ръката на Фрици, положи лека целувка, после се обърна към Влад и повдигна шапка. — Чухте ли вече? Ново сърце се радва на благоволението на нашия господин Зафир.
— Истинското име на Гейбъл е Курт Зафир — обясни Влад на Фрици и отново се обърна към господин Шмит: — О, да не е блондинката от вариете „Зимна градина“?
— Тази история приключи! Няма да повярвате, но снощи господинът изчезна с красивия любовник на граф Савицки. И то след като любовникът за пореден път бе заплашил графа да се самоубие от ревност.
— Невероятно! — Очите на Влад заблестяха. — А как реагира граф Савицки?
— Продължи да разговаря за сюрреализма. След време двамата се върнаха ужасно разрошени, графът завърза вратовръзката на красивия си любовник и попита господин Зафир какво му е мнението за произведенията на Макс Ернст[20]. Не знам докъде ще стигнат. За съжаление трябва да вървя. Точно в десет имам среща с розовия храст край езерото, не бива да го оставям да ме чака. Той е невероятно нетърпелив. Да не говорим за бодлите му, но който е толкова красив… Довиждане, господин Маркс! Довиждане, млада госпожице!
Господин Шмит придружи последните думи с лек поклон и забърза по алеята.
Едва сега Фрици забеляза, че е без обувки и върви бос по влажната от утринната роса трева.
— Господин Хелмут Шмит, един от постоянните наематели. Постепенно ще опознаеш и другите — обясни Влад и продължи напред. — Мил човек, нали?
— Защо е без обувки?
— Винаги ходи бос, дори когато е навалял сняг. Така поддържа креативността си. — Влад вдигна рамене и изрита една празна бутилка от шампанско, захвърлена на площадката пред вилата. — Всяка седмица ходи на педикюр в „Мадам Брос“, салон за разкрасяване на Паризер плац. Ханс и Роза се редуват да му плащат процедурите, защото гледката на занемарени крака се отразява зле върху моята креативност.
— Не може ли просто да си обуе обувки? — попита Фрици.
Чувстваше се зле — много скоро щеше да види отново ужасния граф. Радваше се, естествено, че я е назначил на работа, но при мисълта за деветте прогонени машинописки сърцето й биеше чак в гърлото.
— Не бива да ограничаваме никого да упражнява личните си свободи — прекъсна мислите й Влад и й отвори вратата към вилата. — Щом господин Шмит държи да ходи бос, за да се развива като творец, аз проявявам пълно разбиране. Въпреки това не понасям да гледам мазоли.
Фрици кимна несигурно. И баща й казваше същото за личните свободи, но връзката с педикюра беше нова.
— О, точна сте! — Лицето на графа изразяваше искрена изненада. Той премести неколкократно поглед между Фрици, Влад и ръчния си часовник. — Трябва да призная, не ви очаквах толкова рано…
Разтърси глава и къдриците му се разпиляха още повече. Отстъпи от вратата и ги пропусна да влязат.
— Последният ми шеф ни глобяваше за всяко закъснение с определена сума от заплатата — обясни сухо Фрици и се огледа.
Предвид величествената къща кабинетът на графа изглеждаше малък и препълнен. Както в музикалния салон, и тук по пода се виждаха купчини книги, ярко изрисувани платна, смачкани хартии между валма прах и препълнени пепелници. Празното бюро, поставено в средата на хаоса, изглеждаше странно чуждо.
— Вашето място. — Графът посочи тежката мебел от орехово дърво, Фрици извади вярната си „Орга Приват“, сложи я върху плота и остави лалето до нея. През това време графът пускаше в чашата си с кафе таблетки аспирин. Една, две, три, четири, преброи Фрици с известно учудване, но Влад изобщо не се развълнува.
— Тръгвам си — заяви той, излезе и шумно затвори вратата зад гърба си.
— Задачите ви са съвсем прости — започна да обяснява графът и след кратко колебание сложи в чашата си още една таблетка аспирин. — Пиша месечна статия за „Бухал“. Навярно познавате новия развлекателен вестник на „Улщайн“? — Тя кимна и фон Келер продължи: — Озаглавихме рубриката „Хора от днес“. Всеки месец представям интересна личност от нашето време. Хора, които оформят лицето на епохата, символи на настоящето. Всяка статия се базира върху интервю, но всъщност е портрет. Вече излязоха портретите на Ханс Фалада[21], Щреземан[22] и Карл фон Боймер.
20
Макс Ернст (1891–1976), германски живописец, график и скулптор, виден представител на дадаизма и сюрреализма. — Бел. прев.
22
Густав Щреземан (1878–1929) — политик и държавник от времето на Ваймарската република. — Бел. прев.