— Да, звучи много добре. — фон Келер щракна капачето на табакерата, извади цигара и я пъхна между бледите си устни. — Искате ли и вие? Турски са.
Тя кимна бързо.
— Не се притеснявайте от хорските приказки. Знаете ли, миналата година по Коледа написах детска пиеса за божествената служба и избухна такъв скандал, че повикаха полицаи от околийския град, за да защитят църквата. Писаха даже във вестника и след седмица годеникът ми ме остави. Не можете да си представите какъв шум се вдигна.
— Представете си, мога — отвърна той, но не продължи, защото изпод планина от вестникарска хартия пронизително иззвъня телефон.
— Говорите с кабинета на граф фон Келер. С какво мога да ви… — обади се Фрици, след като най-сетне намери апарата, но бе прекъсната от властен женски глас:
— Дайте ми Ханс! Пронто!
И без това бледото лице на графа стана пепелносиво. Въпреки това той протегна ръка към телефона.
— Да изляза ли? — попита винаги дискретната Фрици. — Ще се върна след пет минути.
— Не се вълнувай толкова, това е просто новата ми машинописка — обясни графът в слушалката, обърна се към Фрици и изсъска: — Край за днес! Намерете предшественицата си… как се казваше… и й върнете пишещата машина. Не разбирам защо избяга без нея. Попитайте Роза какъв е адресът й и вземете такси.
Силно зарадвана от перспективата да пътува за първи път с автомобил, Фрици излезе и внимателно затвори вратата. Последното, което видя, беше как графът извади от сакото си плоско шишенце.
— Чаша студена сода с малини и две цигари по шест пфенига — поръча Фрици с треперещ от вълнение глас. Седеше в „КаДеВе“, магазина на Запада. Тя, Елфриде Лак!
„Откарайте ме в КаДеВе“, беше казала на шофьора, сядайки отзад, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Той й бе кимнал, но изглеждаше леко смутен и Фрици много бързо осъзна, че си е отворила задната врата сама. Е, нищо, щеше да я помисли за ексцентричка.
С времето се случи точно това. Пътуването с автомобил се оказа страхотно, колосално преживяване и тя не бе в състояние да сдържи въодушевлението си.
— За първи път ли сте в Берлин? — попита шофьорът с крива усмивка и Фрици кимна, защото си беше очевидно.
За да й направи удоволствие, той мина по целия „Курфюрстендам“ и тя се почувства като в експресионистично стихотворение.
Нервно трепкащи и ярко светещи реклами в здрача, накъдето и да погледнеше; по улиците пред кафенетата маси и столове, сякаш беше лято; важни господа и дами, загърнати в кожи, седяха край мангали с пламтящи въглища, пиеха двойна мока или шампанско… в краен случай немско газирано вино.
С какво самочувствие дамите протягаха крака в копринени чорапи и полуботи с токи — понякога се налагаше бързащите по улицата да ги прескачат. Колко пъстро, колко светло и блестящо беше тук. Фрици си въобрази, че чува възбуждащата музика от кафенетата, въпреки че двигателят на автомобила боботеше оглушително.
— В отпуска ли сте? — надвика го шофьорът, спря пред огромна постройка от XIX век и гумите изсвистяха.
— Не — отговори Фрици. — Ще живея тук постоянно. Харесва ми.
О, да, харесваше й! „КаДеВе“ беше невероятен! Мрамор, плюш, излъскан месинг, докъдето стига погледът; усърдни продавачки в колосани блузи, до една много красиви, въртящи се поставки с шалове, джемпъри, поли, неколкометрови лавици с книги, двуметров картон с мъжко лице, красиво и меланхолично, с цигара в уста и лъскава коса. Издателство „Улщайн“ представя новия бестселър на Ники Васерман, автор на романите за граф Льо Жюст. След две крачки — кули от блестящи като огледало тенджери и кани за чай, а върху кадифена подложка „първата електрическа преса за сок, оригинал от САЩ“.
Искаше й се още дълго да обикаля из магазина, но се уплаши от изпитателните погледи на продавачките и скептичните физиономии на продавачите. Попита няколко души и влезе в изложбеното помещение.
Сега седеше край мраморна масичка, пиеше малинова сода в чаша, която със сигурност беше от кристал, а пред нея бе поставен пепелник от същия материал. Помещението постепенно се пълнеше с хора и макар че посетителките не изглеждаха толкова шик, колкото се беше опасявала, Фрици се почувства много зле във вълнените си чорапи, кърпената пола и избелялата от пране блузка. Дощя й се да се вмъкне в кашончето, в което носеше пишещата машина, ала влязлата Инге я позна и й махна.
Сутринта Фрици нямаше време да я огледа по-внимателно, но сега, докато Инге вървеше към нея, навакса пропуснатото. Светлоруса коса като захарен памук, перфектен тен, безупречни яркочервени нокти и невероятно дълги крака в копринени чорапи!