— Според мен вие представяте нещата твърде опростено — заяви енергично Фрици. — Става дума за принципни промени в мисленето. Какъв е смисълът да подобриш живота на няколкостотин работници, като им увеличиш заплатата с десет пфенига и им даваш по една безплатна бира вечер? Това е връщане към Бисмарк и „революцията отгоре“[29]. Обществото ни трябва да се промени из основи. Да започнем да мислим поновому.
— И да раздаваме стихчета на Александерплац, както прави Влад? Е, желая ви успех! — Мъжът извади от джоба на панталона си ръкавели. — Аз знам едно: ако имах техните пари, нямаше да остана нито секунда в тази мръсна дупка, нито щях да пея в „Под липите“, дето вони на гнило. Щях да им кажа да си потърсят друг глупак да изпълнява парчета по вкуса на немузикалните им посетители.
— О, вие сте Джони Гейбъл!
— Същият. Подлият разбивач на сърца. Мъжът с кадифен глас и безброй връзки. Не вярвайте на всичко, което пишат и говорят за мен. В действителност съм още по-покварен.
Той се ухили подигравателно, взе си сакото от кухненския стол, облече го, хвърли поглед към стенния часовник и изохка.
— По дяволите, закъснях! Ще вечерям в автоклуба с граф Савицки. Ама че гадост! Не бива да го карам да чака. Налага се да взема такси. Уважаема госпожице, ужасно ми е неприятно, но ще ми заемете ли една марка? Предстоящата вечеря е жизненоважна за мен. Навярно не знаете, но граф Савицки не само изглежда по-добре от Рудолф Валентино[30] след шестседмичен курс за разкрасяване, но и му се носи славата на страхотен любовник. Ще ми услужите ли, моля? Поне петдесет пфенига! До следващата заплата!
— Добре, но се надявам да ми върнете парите. Роза ми ги даде назаем за такси.
Фрици му подаде отвореното си портмоне, за да си вземе една монета, но той грабна банкнота от десет марки.
— Много ви благодаря, малка госпожице! Непременно ще ви върна парите — увери я, целуна я бегло по устата и изскочи навън, преди тя да е успяла да каже дума.
Ето какъв беше Джони Гейбъл.
2 глава
Точно в осем Фрици почука на вратата на кабинета, но не получи отговор. Поколеба се, после натисна бравата. Оказа се отворено. В тази къща никой не се заключваше. Вчера, докато търсеше Влад и Роза, бе попаднала на разгорещен спор за смъртта, респективно оцеляването на експресионизма и беше смутила творческия процес на грамадна каменоделка — истинска великанка, която се трудеше над някакво четириъгълно образувание. Оказа се, че творбата й изобразявала копнеж и на всяка цена трябвало да е готова до 14 юни, за да бъде изложена в Кьолн — именно по тази причина грамадната госпожица реагирала така раздразнено на всяко прекъсване. След това Фрици срещна Гейбъл, а след срещата с него реши, че й е достатъчно за този ден. Прибра се в градинската барака, изтегна се върху яркожълтия диван и зачете книгата, оставена върху бюрото на Роза.
Оказа се от Йозеф Рот, автор, с когото шефът й обичаше да замеря некадърни машинописки. Разказът за нещастната любов на един пътешественик й хареса много. Толкова й хареса, че в момента се чувстваше много уморена. Прозя се широко и вдигна капака на пишещата си машина.
В малката стая цареше тишина. Навън дъждът чукаше по перваза на прозореца, някъде далеч гърмеше грамофон, но звуците му минаваха през много стени и стигаха до нея приглушени. Липсваха й другите машинописки на стария адвокат Финкенбайнер. Страшно й се искаше да поговори с някоя от тях за Гейбъл или за великолепната романтична история на Йозеф Рот, но в момента беше съвсем сама. Въздъхна и засили газената лампа. Погледна към бюрото и едва сега забеляза, че някой е сложил лалето, подарък от Влад, в гарафа за коняк и я е напълнил с вода.
Фрици се усмихна. Носталгията изчезна. Днес следобед ще отиде с Инге в „Под липите“ и ще срещне хора от киното. Може пък да станат приятелки с Инге…
Внезапно в коридора се чуха стъпки, Фрици прогони мечтанията и се зае с първото писмо.
Уважаеми господин Бу…
Почука се.
— Влезте!
На вратата застана жена в мокра мушама. От тясната периферия на шапката й също капеше вода.
— Добро утро. Моля за извинение, че ви преча, наистина ми е неприятно, но минавах оттук и… — започна да обяснява жената. В стаята нахълтаха две деца, момче и момиче в жълти дъждобрани, очевидно брат и сестра — и двамата бяха с пламтящочервена коса.
29
Ото фон Бисмарк, известен като „Железния канцлер“, е германски държавник, изиграл основна роля в обединяването на Германия; принципът „революция отгоре“ означава реформи от страна на управляващите, за да се предпазят от заплашваща ги революция на бедните. — Бел. прев.
30
Американски филмов актьор (1895–1929) от италиански произход, секссимвол на нямото кино. — Бел. прев.