— Не помня точно какво се случва с Грушенка, чела съм романа доста отдавна. Предпочитам първо да го прегледам отново — възрази бързо Фрици. — Кога ще дойде господин Моргенщерн? Кажете ми поне приблизително. Не ме разбирайте погрешно, приятно ми е да разговарям с вас, но утре ще ставам рано. Шефът ми е строг и много държи на точността.
— Би трябвало да се появи всеки момент. Освен ако не се е случило нещо непредвидено. Когато работиш с хора на изкуството, не знаеш какво те очаква. — Акерман поклати съжалително кръглата си глава и към Фрици отново заплуваха облаци от миризми. — Да те придружа ли до таксито? Искаш ли да се видим пак утре вечер? Непременно ще си поговоря с господин Моргенщерн за неспазената уговорка.
— Съжалявам, но утре вечер съм заета. — Фрици махна на келнера и въпреки гневния протест на Акерман си плати водата. Докато си обличаше палтото, заяви: — Какво ще кажете да се срещнем в понеделник следобед в „Под липите“ и да си поговорим за ролята? Дотогава ще съм прочела книгата.
— Тогава не мога.
Той й помогна да си облече палтото с ненужно според нея старание и успя да я опипа, Фрици се постара да не вдишва миризмата на уиски, смесена с воня на одеколон и помада за коса.
— През цялата следваща седмица съм зает. — Не прозвуча особено нещастно, затова пък й се стори значително по-пиян, отколкото преди минути. Отвори й вратата към Лайпцигер плац и продължи: — Писна ми от този глупав театър. Хайде, малката, спри да се правиш на невинно селянче. Много добре знаеш как стават тези неща. Светът е лош, никой не ти дава нещо за нищо.
Фрици кимна уплашено и се огледа за свободно такси. За щастие едно тъкмо зави зад ъгъла и тя му махна.
— Разбира се, господин Акерман, вие сте напълно прав.
— Прав съм, естествено! Знам какъв е животът. Знам какво става в този град, затова престани да се правиш на глупачка! Изглежда много мило, но започна да става досадно. Хайде, тръгвай. Прати шефа си по дяволите. Одобрят ли те за Грушенка, вече няма да преписваш глупостите му.
Таксито спря пред тях. Акерман се наведе към шофьора и му каза някакъв адрес в „Шмаргендорф[47]. Отвори вратата и натика Фрици в автомобила. Тя падна тежко върху кожената седалка и той я бутна навътре, за да седне до нея.
— Хайде, спри да се превземаш, госпожичке Недосегаема. Искаш ли да влезеш в киното, или не?
По-късно, трепереща и хълцаща, тя седеше на яркожълтия диван и пиеше горещ чай със солидна порция алкохол. Грегор се бе разположил удобно в краката й, силната ръка на Роза я прегръщаше, Фрици не беше в състояние да обясни какво точно се е случило. Не си обясняваше и защо не се е отбранявала по-енергично, защо изобщо е позволила на Акерман да я натика в таксито. Навярно заради момента на изненадата. Или се е надявала Акерман да се въздържа в присъствието на шофьора?
Не помнеше нищо конкретно, запомни единствено внезапния шум от оглушителна плесница. Уплаши се силно от яростта, с която го бе зашлевила, а в следващия момент изскочи от движещия се автомобил, загуби равновесие и падна, одра си ръката на паважа, стана и незнайно как стигна до някакво нощно кафене, обади се по телефона на Роза и го помоли да дойде да я вземе.
Запомни сервитьорката в дълбоко изрязана блуза, която й свари силен грог, за да я отърве от шока, както и уличницата с красиво накъдрена коса, която проми раните й с ракия и залепи отгоре лейкопласт. Най-вече запомни Роза. Как дойде да я вземе, силен, широкоплещест, спокоен. Дойде и я отведе вкъщи.
Там, седнала на дивана, Фрици притисна глава върху широките му гърди, скрити под игликовожълта пижама, и вдъхна дълбоко утешителната миризма на прах за пране.
— Знаеш ли… — въздъхна тя. — Ако вече не бях лудо влюбена, щях да се влюбя в теб…
Той се засмя тихо, уви я в одеяло и рече;
— Ти си в шок, освен това си пияна, но ако не бях гей и силно влюбен, щях да се оженя за теб. Непременно!
4 глава
Фрици взе Грегор в къщата. Съзнаваше колко е глупаво: първо, Акерман не знаеше къде работи тя, второ, надали щеше да я нападне на работното й място посред бял ден и трезвен, но въпреки това се чувстваше по-спокойна в компанията на огромното куче. Никой не знаеше, че Грегор би задушил евентуален нападател с прояви на пламенна симпатия или би проспал драматичната случка.
Напредваше бързо. Вече бе обработила голяма част от писмата. Отдели няколко, защото държеше Ханс да ги прегледа лично. Откри, например, неотворено писмо от студентите му, които възнамеряваха да протестират срещу уволнението му заради „начин на живот, недостоен за член на преподавателското тяло, и липса на морал“. За съжаление оттогава бяха минали два месеца. Откри и писмо от Съветско-германското културно сдружение в Берлин, което проявяваше интерес към отпечатването на дисертацията му и очакваше отговор до първи февруари.
47
Берлински квартал в „Шарлотенбург-Вилмерсдорф“, запазил специфичния си вид на самостоятелен малък град. — Бел. прев.