— Според мен Ханс не може да си го позволи — призна Фрици. — Не печели много. Трудно му е дори да плаща на машинописка.
— Виж, мила, той е мъж. Аристократ. Следвал е! Как да не може да си го позволи! — Тя се намръщи заплашително, после внезапно помилва нежно подстригания тил на Фрици, погледна я в огледалото и продължи с мек глас: — Чуй ме, невинно агънце. Ти го харесваш, знам, той е красив и умен, но ако наистина няма пари, не се влюбвай в него. Никога не се влюбвай в мъж без пари, защото ще си нещастна. Безпаричните мъже са опасни за нас, жените. Подлудяват ни с проклетия си идеализъм, хранят ни с хлебчета без масло, но ни ги поднасят в леглото. Смятаме ги за честни, иначе щяха да имат пари. Повярвай ми, скъпа, те са по-лоши от другите. Не по-лоши, а гадни! — Гласът й натежа от сълзи, но в следващия миг, преди Фрици да е успяла да зададе въпрос, Инге заговори съвсем нормално: — Послушай ме, ако не ти направят трайно къдрене, косата ти ще изглежда ужасно. До утре вечер вълните ще изчезнат. Реши ли дали ще дойдеш с мен на танци в „Инферно“? Нали помниш, Гейбъл ни покани!
Фрици направи неясен жест с червилото. Надяваше се приятелката й да разбере, че се налага да се съсредоточи върху устата си. Начинът, по който Инге бе реагирала на историята с Акерман, й отне желанието да опише разговора с Гейбъл. Инге нямаше да я разбере.
— Трябва да дойдеш! Трябва, разбираш ли? Гейбъл е полудял по теб. Доколкото разбрах, здравата си му натрила носа. Каза ми, че от цяла вечност не бил срещал момиче като теб. А аз, тъпата крава, замалко да забравя за него! Виновни са глупавите рокли. Имаш пълно право да ме наругаеш. Накрая ще излезе, че съм осуетила любовното ти щастие. О, би било трагично! Знаеш ли, преди да дойда при теб, минах през „Под липите“. След ужасната сутрин в „Бабелсберг“ нервите ми не бяха наред и имах нужда да се подкрепя с шампанско. Да знаеш, Берлин ще ме прати в гроба.
Инге въздъхна мелодраматично, разпери ръце и се отпусна на дивана.
— И така, отивам аз в „Под липите“, Гейбъл също е там, естествено, още при първия удобен случай идва при мен и ми връчва това за теб. — Тя отвори чантата от крокодилска кожа и извади смачкан плик. — Веднага прочети писмото! Много ми се искаше да го отворя преди теб, знам как става, държи се на водна пара, но не съм чак толкова лоша. Хайде, отвори го!
„За Фрици“, пишеше с детински разкривени букви върху плика. Фрици извади банкнота от десет марки — Гейбъл си връщаше дълга! — и нагънато парче хартия. Прочете писмото, опитвайки се да го скрие от любопитните погледи на Инге.
Скъпа госпожице Лак, аз не съм лош човек, само човек с лошо мнение за човечеството. В никакъв случай не исках да ви засегна или да обидя някого, който има щастието да ви се нрави. Впрочем, пиша ужасни писма, вероятно вече сте го забелязали… Ще бъда кратък: моля да извините лошото ми държание. Дайте ми още един шанс! Може би в събота?
С надежда, ваш Курт
— Какво ти пише? — изписка възбудено Инге. — Какво иска, кажи ми!
Фрици вдигна рамене и продължи да се гримира.
— Връща парите, които му дадох назаем. Крайно време беше. Бъди добричка, запали ми цигара и пусни грамофона. Плочата е на Джак Джаксън[48].
Прозвуча силно скърцане, след него първите тонове на „Обичам те, моя любов“, Фрици затананика и най-неочаквано си представи любовника на граф Савицки, младия мъж, опитал да се самоубие. Спомни си и историята с бившата годеница на Ханс и неколкократно кимна на отражението си в огледалото.
Точно така. Гейбъл винаги иска, каквото не може да получи. Но най-вече иска онова, което принадлежи на друг.
— С тези вълни изглеждаш съвсем различна. Наистина си хубава. Всъщност не, искам да кажа, личи си колко си се постарала. О, по дяволите, не исках да кажа това! Проклятие! Проклятие! — В очите на Ханс светна отчаяние, примесено с паника. — Ти разбираш какво искам да кажа, нали?
— Да, мисля, че да. — Тя се усмихна с леко смущение и седна до него на задната седалка. — Положихме много усилия да направим нещо с косата ми. Бедната Инге през цялото време ругаеше. Все повтаряше, че фризурата ще седи само ако си направя трайно къдрене.
— Сега сигурно съжаляваш, задето отхвърли предложението ми. Не се безпокой, имам нещо много по-добро.
Не е замислено като плащане, стойността му е чисто идеална. Бившата ми годеница беше така любезна да ми напомни, че не притежавам достатъчно пари, за да подарявам материални неща, без да се чувствам неловко.