— Какво имаш предвид? — полюбопитства Фрици и си каза, че онази Кински наистина е тъпа крава, нищо, че имаше право да се явява в обществото по джинси.
— Донесох ти три шпалти.
Автомобилът бръмчеше и Фрици не беше сигурна дали е разбрала правилно.
— Какво си ми донесъл? Три шпори?
— Не, скъпа, три шпалти. В светската притурка на „Стил“. Посветени са на вернисажа. Всъщност те ме попитаха… защо ли… — Ханс вдигна рамене. — През есента, преди онази глупава история, публикувах кратък разказ в „Червена факла“, фабрична работничка, майка на четири деца, разговаря с приятелката си, бивша фабрична работничка, в момента безработна, майка на шест деца, какви кожи да си купят за предстоящия театрален сезон. И двете искат норка, но жената на фабриканта също носи норка. Май редакторите в „Стил“ не са усетили иронията… Във всеки случай си помислих, че това е нещо за теб. Ти имаш прекрасни идеи — помисли само за лудите от войната, остроумна си и пишеш абсолютно правилно. Просто опитай. Ще ти помогна, ако искаш, но отдолу ще стои само твоето име. Ти можеш, сигурен съм. Това е детска игра за момиче, на което наивен свещеник е възложил да напише пиеска за Коледа, а то е създало — цитирам — „комунистически пожар“.
Фрици преглътна. Дойде й твърде много наведнъж. Подреди си мислите и попита:
— Кой ти каза за реакцията на свещеника?
— Никой. Ти се държа ужасно тайнствено, но спомена, че в пресата са писали за твоята коледна пиеса, затова си поръчах всички декемврийски издания на „Нов щутгартски вестник“. — Той се ухили гордо. — В Берлин щяха да ти целуват краката, ако беше показала на сцената бременна без баща за детето си и печалбар от войната като коравосърдечен собственик на хан. А кои бяха „уважаваните личности, почувствали се лично обидени и оклеветени“?
— О, един земевладелец. Всички, наистина всички знаят как е разреждал млякото си през гладните зими, а сега кара „Хорх“[49]. Може да говорят, но е възмутително да го видят на сцената, нали разбираш? Актьорите, леля ми Хулда и аз получихме заплашителни писма. Някой смачка колелото ми… — Споменът все още извикваше сълзи в очите й. Тя ги изтри бързо и заяви: — Вече няма значение. Ясно е, че и двамата сме прекарали един ужасен декември.
— Добре, да приключим с този въпрос. Вече няма да споменаваме пиесата ти, само ще кажа, че според мен си проявила истинска смелост.
— По-скоро глупост. Имах си само ядове.
— Да, защото мястото ти не е в провинцията. В Берлин също щяха да те охулят за неомъжената Богородица, но пиесата щеше да се играе пред пълна зала. — Той й се усмихна окуражително. — Жалко, че не мога да я прочета.
— Не е жалко. Пиесата не беше добра. Накрая и годеникът ми ме остави. Не точно заради скандала, но и той изигра известна роля.
Не че много държеше да се омъжи за Густав, всъщност винаги се беше надявала той да й предостави разбираем за всички повод да му върне годежа. Сериозна причина, с която да излезе пред леля си и пред момичетата в бюрото: друга жена, забравени рождени дни, тайно пиянство, такива неща. Не е редно да напуснеш бъдещ господин аптекар само защото ти е скучно с него, не и когато си дъщеря на ранен във войната библиотекар. Но да сложи край точно след историята с пиесата — това беше подло от негова страна, ужасно подло. Густав се бе проявил като страхливец и подлец. Точно затова заслужаваше да види името й върху филмов плакат, така щеше да разбере каква жена е отхвърлил. От друга страна, след преживяното с Акерман професията на актриса вече не й изглеждаше така желана. Сигурно щеше да се наложи да слуша безброй ругатни и да се ядосва с куп глупави хора. Не е ли по-добре да се осмели да напише сценарий? Тогава поне ще я критикуват за собствените й идеи и претворяването им на хартия. Актрисата беше длъжна да интерпретира ролята, както си я представяше някой друг, иначе никой не би я взел на работа. Във всеки случай трите шпалти бяха великолепен подарък, Фрици се върна в действителността и се усмихна на Ханс.
— Много ти благодаря. Радвам се, че ще имам възможност да напиша статия.
— Няма за какво да благодариш. Ако им хареса, сигурно ще поискат още. Ще припечелваш нещо допълнително.
Завиха по алея, застлана с бял чакъл, обградена с прастари дървета.
— Пристигнахме. Кьонигсалее 56–59. Съвсем спокойно бих могъл да измина разстоянието пеша, но при подобни обществени събития си длъжен да пътуваш с автомобил. Ще ти опиша накратко какво ни очаква. Домакинът ни е Лудвиг фон Келер, по-големият ми брат, а изтъкваният на преден план повод за събитието е частен вернисаж на Виктор Клингенберг. Истинската причина е следната: брат ми има връзка с готвачката. — Видял неразбиращото изражение на Фрици, Ханс обясни: — Връзката им е много отдавнашна, започна още преди войната. Имат три деца, две момиченца, а преди няколко седмици се роди момче. И понеже снаха ми не проявява разбиране, наскоро брат ми й окачи на шията перлена огърлица, която му струваше наема от три къщи. И сега, естествено, Гретхен иска да покаже новото си бижу, затова организира вернисаж. Брат ми е мил човек, типичен провинциален юнкер. Обича коне, кучета и животновъдство.
49
Автомобил от висока класа, създаден от Аугуст Хорх; през 20-те и 30-те години тези автомобили са по продавани от „Мерцедес“ и „Майбах“. — Бел. прев.