— И готвачката. Защо не се е оженил за нея, а само й прави деца?
— Защото не е от неговата класа, а брат ми се бои от обществен скандал. Намери си съпруга от своето съсловие. Гретхен фон Келер, родена фон Щайн, която мрази коне, кучета, животновъдство и живота в провинцията. Затова пък познава всички и знае кой кого мами, кой с кого излиза и къде ходят. Знае даже кой ще изневери скоро. Аз лично не знам с кого Гретхен слага рога на брат ми, но съм убеден, че го прави.
Колата спря рязко пред ярко осветена нова сграда. Изглеждаше като огромен зар, покривът й беше съвсем плосък. Долният етаж май се състоеше изцяло от прозорци и пристигналите гости се виждаха зад стъклата. Фрици се почувства като в грамаден аквариум, препълнен с много скъпи и много редки декоративни риби.
Площадката пред къщата беше пълна с автомобили, до един нови и лъскави. От пристигащите слизаха също толкова блестящи господа и дами. Накъдето и да погледнеше, виждаше мъже да се кланят и жени да си разменят въздушни целувки или да си подават ръце, отрупани с пръстени.
— А на изток деца продължават да умират от недохранване. — Ханс стисна устни, поклати глава и слезе. Във вечерен костюм изглеждаше необичайно елегантен, дори си беше сресал косата и я бе прилепил към главата с помощта на голямо количество помада. Хлътналите бузи му придаваха много изискан вид.
— После ще ми разкажеш как мина пътуването. Защо всъщност отидохте в частна нервна клиника? Защо не избра държавна?
В действителност й беше все едно, говореше, без да мисли. Ханс й подаде ръка, за да й помогне да слезе.
— Защото статията е за „Бухал“, а хората, които си купуват „Бухал“, принадлежат към средната и висшата класа. Обикновено тези читатели пращат близките си в частни клиники и предпочитат да ядат хляб без масло, но не и да имат брат в държавна лудница. Спомни си за дъщерята на месаря.
При споменаването й Фрици неизбежно се сети за неплатената сметка — въпреки сърцебиенето и ръката на Ханс. Той очевидно бе забравил да я пусне, такива неща се случваха. Живееха в трескаво време, постоянно забравяха. Сметката на месаря обаче трябваше да бъде платена.
— Това ме подсеща да ти кажа, че сметката при месаря не е плащана от три години. Междувременно са се събрали почти триста марки.
Внезапен рев попречи на Ханс да й отговори. Никой освен тях не се развълнува от необичайния шум. Изисканите дами и господа вървяха невъзмутимо към входа на къщата.
— Ето го и нашия велик художник.
Ханс посочи с брадичка слаб мъж с блестяща черна коса, по която нямаше и следа от помада. Изглеждаше абсолютно изоставен. Въпреки вечерния хлад беше без палто, стоеше до каменния парапет на осветения фонтан с бутилка шампанско в ръка и зяпаше водните стълбове.
— Господин Клингенберг. Ела, искам да му кажа добър ден. Май се нуждае от малко окуражаване.
Фрици се поколеба — открай време се страхуваше от пияни мъже, но Ханс я поведе към фонтана.
— Виктор! — извика той и подаде свободната си ръка на олюляващия се мъж. — Виктор, стари приятелю, какво правиш тук сам? Ще умреш от студ. Слез при мен, искам да те представя на някого.
— Ханс! — Лицето на художника грейна, но само след миг отново помрачня. — Сигурно си дошъл да присъстваш на позора ми? — попита той с натежал език.
— За какъв позор говориш, Виктор? Това е твоята вечер, твоят празник. Всички в колонията много се гордеят с теб!
Фрици кимна, макар пренебрежителната забележка на Роза „може ли човек да се продава така“ да беше най-любезното изказване по адрес на Клингенберг в колонията. В момента й беше все едно, много по-важно бе да продължава да държи топлата тясна ръка на Ханс.
— Коя е тази? — попита внезапно художникът и посочи Фрици. — Трябва ли да я познавам?
— Това е госпожица Лак, тя е… ами, всъщност, тя е… моята машинописка. Моята секретарка.
— Аха. — Клингенберг се усмихна развеселен. — Значи същинската ти машинописка. Много ми е приятно, госпожо фон Келер, исках да кажа госпожице Лак, разбира се.