Фрици се изчерви, но не пусна ръката на Ханс.
— Спести си тъпите шеги, Виктор. Какво изобщо търсиш тук, при фонтана?
Художникът се огледа и очевидно остана много изненадан от моментното си местоположение. Олюля се и се наведе към Фрици и Ханс. Лъхна ги миризма на алкохол.
— Бягам. Бягам от онези там вътре. Наследница на куп фабрики с коса, по-жълта от дивана на Роза, поиска да купи моята Мария. Представете си само! Предложи ми хиляда марки, но аз не си представям картината в салона на жена с коса като жълтък. Тайно извадих платното от рамката, скрих рамката в тоалетната, а картината е тук, с мен.
Той разкопча елегантния, макар и вече доста измачкан смокинг и им показа навито платно, Фрици понечи да го попита защо просто не е казал, че картината не се продава, но тогава Клингенберг разви платното.
В ярки цветове, с много отровно зелено и сярно жълто, беше нарисувана майка с дете. Пропорциите бяха грешни, свръхголемите глави тежаха непоносимо върху измършавелите, обезобразени от екземи тела, а на заден план се издигаха странно разкривени фабрични комини. Само един мотив изглеждаше напълно реален: безграничното отдаване в очите на майката и доверието в очите на кърмачето.
— Разбирам ви — заекна Фрици. — Това не е картина за изискан салон. Това е… не знам какво е, признавам си… но е страхотно. Невероятно впечатляващо. Това е всичко, което може да се каже за любовта.
— Най-сетне! — провикна се въодушевено Виктор. — Най-сетне някой да разбере за какво става дума в картината. Вестниците дрънкат за социална критика и влияние на дадаистите в изкуството ми, а то е толкова просто! Любовта. Любовта и нищо друго. Любовта на майката към детето, на детето към майката. Елате ми на гости в ателието, още в понеделник! Ще ви покажа добрите си неща, не угодническите боклуци, които съм окачил тук.
Той се потърси, залюля се опасно и замалко да падне във фонтана.
— Ти си щастливец, Ханс. Същинската ти машинописка е възхитително създание. Ще я нарисувам. Нали нямате нищо против да ви направя портрет, госпожице Лак? Ти ще стоиш до нея, Ханс. Виждам картината във въображението си, трябва само да ми позирате известно време. Един сеанс е достатъчен, аз предпочитам да работя по снимки. Елате в понеделник! Ще ви платя триста марки.
— Виктор, ти си пиян! Не мога да взема пари от приятел, нали знаеш! Ще ти позираме без…
— Ще ви позираме с удоволствие — побърза да го прекъсне Фрици, която мислеше за сметката при месаря. — Съгласни сме да дойдем в понеделник, но е добре да ни дадете парите веднага.
— Ама разбира се! — кимна Виктор и я помилва по бузата с малката си ръка. — Греховно красива жено, ти си прекрасно създание. Прозряла си, че изкуството и капитализмът са скарани братя. Нали виждаш как продавам таланта си. За ушит по мярка костюм и чифт блестящи лачени обувки. Сравни ме с Ханс. Виж колко зле му стои евтиният смокинг.
— Не е вярно! — възрази възмутено Фрици, но художникът не спираше.
— Той няма нито грош, но поне стихотворенията му не висят в домовете на богати наследници с коси като жълтъци и на тлъсти банкови директори. Понякога пише лоши стихове, но никой не го хули. При мен е друго. Хиените само чакат да ми се нахвърлят. С радост биха ме разкъсали. Мразят ме, защото съм по-добър от всички други. Да, по-добър съм от тях! По-красив и по-надарен!
Клингенберг се изправи и се олюля. Изгуби равновесие и замалко да падне в ледената вода, но Ханс му протегна ръка и успя да го задържи.
— Успех! Слава! Обожанието на масите! — изрева художникът, сякаш нищо не се беше случило, изтръгна се от Ханс и продължи: — Превърнаха ме в дресиран пудел. В пухкаво домашно кученце. Оформиха ме по своя еснафски вкус. Моето изкуство стана фон на техния разкош!
— Стига си говорил глупости — опита се да го успокои Ханс.
Фрици се оглеждаше на всички страни, но изисканото общество усърдно пренебрегваше спектакъла. Само някои неодобрително поклащаха грижливо фризираните си глави.
— Хайде, Виктор, ти си пиян. Явно се отвращаваш от изисканите глупаци, затова е по-добре да се махнем оттук. Ще повикаме нашата кола и ще те отведем вкъщи. Ще ти сваря кафе и ще ни обясниш най-новите си произведения. Ще си поговорим на спокойствие. Горя от нетърпение да чуя как си решил въпроса с третото равнище.
Фрици мислеше за пробития покрив. Боеше се, че при това развитие на нещата Лудвиг фон Келер надали ще плати на брат си обещаната сума. Художникът обаче не се съгласи с предложението на Ханс.
— Да разрушим всичко! — изрева той и размаха бутилката. — Да го унищожим и да изградим от руините нов живот! Да ги изгорим! Да ги убием! Всички до един! Експресионизмът беше съвсем прав…