— Двамата с господин Клингенберг се изкъпахме във фонтана. Популярно е сред хората на изкуството. — Ханс вдигна надменно лявата си вежда — намек, че само пълен идиот не е наясно с това основно правило в художествените среди. — Господин Клингенберг реши да си отиде вкъщи. Твърде късно се сети, че си е забравил хавлията.
— Явно и ти си дошъл без хавлия!
Лудвиг фон Келер даде знак на един прислужник да донесе кърпи и се обърна към Фрици.
— Вие вероятно сте достойната за съжаление придружителка на моя луд брат?
— Аз им подавах сапуни и гъби — обясни с мека усмивка Фрици. — Господин Клингенберг не влиза във водата без банска шапка. Някой трябва да е наблизо и да му я сложи — ако си я сложи сам, ще се отрази негативно върху креативността му.
Господин и госпожа фон Келер местеха погледи от Фрици към Ханс и обратно. Не изглеждаха особено убедени дали хората на изкуството си позволяват подобни волности.
— Понякога си слага капитанска шапка, но само на големи празници или по случай рождения ден на Ленин. — Ханс си подсуши косата с хавлия и къдриците му отново щръкнаха на всички страни. — Къде са експонатите?
— Експонатите? — повтори Гретхен фон Келер, която все още зяпаше девера си с отворена уста. Най-сетне си спомни за скъпото си възпитание и заекна смутено: — Ох, ами…, картините са в чайния салон, но аз заповядах да заключат вратата. Дарлинг, не ме разбирай погрешно, аз обожавам Виктор Клингенберг, наистина, но картините му… те са…
Тя замислено нави на показалеца си перлената огърлица, струвала наемите от три къщи.
— Картините му са толкова потискащи… въпреки красивите цветове. Да, цветовете му са много приятни, но как да организирам успешна вечер с ужасяващи картини по стените? Хората са дошли тук да се забавляват.
Сякаш за да докажат истинността на думите й, от съседната стая долетяха звуци на джаз. Мина прислужник с табла и Гретхен подаде на всеки по чаша шампанско.
— Хайде, дарлинг, подари на скъпата си снахичка първия танц. А после непременно трябва да те представя на приятелката ми, очарователната госпожица Хаузер. Вече съм й разказала за теб. Обзалагам се, че веднага ще се разберете, тя чете ужасно много. Затова и още не е сгодена, макар да е много хубавичка. Споменах ли, че баща й е собственик на фабрика за селскостопански машини? За съжаление тя е единствено дете, двамата й братя паднаха за родината. Каква трагедия! После имам и друга изненада за теб. Лудвиг, ти се погрижи за малката приятелка на Ханс. Покажи й кактусите!
— Скъпа Гретхен, аз съм ужасен танцьор, нали знаеш… Кракът ми… А и не ми се ще да оставя госпожица Лак…
Нищо не помогна. Гретхен се вкопчи като хищник в ръката му и го поведе към съседната стая, където свиреше оркестър. Фрици гледаше след тях, загубила ума и дума.
— Жена ми е много темпераментна — отбеляза сухо Лудвиг фон Келер и направи поклон. — Приятно ми е, аз съм по-големият брат. С кого имам честта?
— Елфриде Лак. Аз съм машинописката на брат ви.
— О, машинописката му? Прекрасно е, че сте се съгласили да придружите нашия Ханс тази вечер. — Той я измери с преценяващ, но не непременно враждебен поглед, и й подаде ръка, за да я отведе при кактусите. Усмихвайки се любезно на всички страни, преведе Фрици през навалицата от гости. — Наистина се радвам, че сте тук. Никак не е приятно мъж да се появи сам на светско събитие, изглежда някак… гладен. Знаете ли, госпожиците са като пчелите. Щом една пчеличка установи, че някое цветенце си заслужава усилията, останалите пчелички се втурват към същото цветенце.
— Май не ви разбрах…
— Какво има за разбиране? — Погледът му издаде, че е свикнал жените да слушат премъдростите му безмълвни и възхитени. — Следващия месец скъпият ми брат ще навърши трийсет и пет години — продължи раздразнено Лудвиг. — Има си само онази чудовищна вила, иначе нито пфениг. И не желае да я продаде. Цялата мебелировка е моя собственост… всъщност не заслужава това означение, защото е ужасно износена. Година след година Ханс едва събира пари да си плати данъците, за ремонти да не говорим. Така нареченият му вечерен костюм е обида за всеки приличен човек, другите дрехи в гардероба му също. Той е талантлив автор, няма да го отрека. Убеден съм, че има сили да напише велик роман, но докато няма пари, ще продължи да пише портрети на съвременници и да ги публикува във вестниците… и ще благодари за всяка поръчка. За аристократ в това положение има само един изход: женитба за буржоазка. Задължително богата. Най-богатата. Ужасно е жалко, че Ханс пропусна възможността да се ожени за Кински. Знаете ли какво е състоянието й!