— Тя го е измамила — възрази решително Фрици. — Нима очаквате брат ви да се ожени за жена, която му изневерява?
— Какво значение имат изневерите? Живеем в двайсети век, войната свърши, човек трябва да върви с времето. Ако Ханс не беше вдигнал толкова шум, историята щеше да се забрави много бързо. След вас, моля!
Той отвори лакирана в бяло врата и я пропусна да влезе. Помещението се оказа пълно с кактуси. Саксиите стояха върху шахматно подредените плочки на пода или бяха наредени в цветарници, а под един прозорец беше оформена истинска пустинна местност. Животинче, подобно на мишка, тичаше по чист, добре поддържан пясък, но Фрици не се заинтересува от него. Кипеше от гняв. Не успя да каже нищо, защото фон Келер не спираше.
— Ясно ми е, че няма да се съгласите с разсъжденията ми. Не желаете да разберете. Поведението ви е логично — от вашата за съжаление незначителна гледна точка. Вие имате слабост към Ханс, но повярвайте, един изгоден брак би бил от полза и за вас.
— О, вярвам! — изфуча Фрици. — Вашата любима готвачка навярно отдавна е спряла да готви. Купили сте й жилище в хубав, но не твърде изискан квартал и сте я пратили там да седи по цял ден и да чака кога ще благоволите да я удостоите с посещението си. Намерите ли време за нея, тя е длъжна да бъде ведра и весела, всякакви обвинения и критики са забранени. Бедното създание не може да си ги позволи, защото много бързо ще се озове на улицата. Дори не си представя как ще поиска от вас издръжка за децата си! Затова е мила и благодарна, а ако е хитра, сигурно всеки месец пести от щедрите ви плащания, за да има с какво да живее на стари години.
— Вие… вие сте…
Лудвиг фон Келер не успя да се доизкаже. Ханс нахлу в помещението, улови ръката на Фрици и кресна:
— Тръгваме си, веднага! А ти не забравяй чека за ремонта на покрива, чуваш ли! Обеща ми го, а аз искам и занапред да те смятам за човек на честта — въпреки всичките ти недостатъци. Най-добре го изпрати по куриер, не е нужно да го носиш лично. Да си вървим, Фрици. Не се мотай, отдавна трябваше да сме изчезнали!
Най-после излязоха от имението, заемащо номера 56–59 на „Кьонигсалее“. Спряха и поеха дълбоко хладния нощен въздух.
— Какво се случи? — попита Фрици и си закопча палтото. — Нямах намерение да стоя дълго, скъпият ти брат е завършен задник… моля да ме извиниш за израза. Съвсем сериозно се опита да отнеме на Гейбъл първенството в личния ми списък на достойни за отвращение мъже.
— Онази госпожица Хаузер се оказа горе-долу поносима. Сигурно е мило момиче, но аз не си падам по дебютантки, а ако книгите на Куртс-Малер[50] и Карл Май[51] означават четене, значи тя наистина чете много. — Ханс разтърси глава и се опря тежко на бастуна. Въпреки това изглеждаше развеселен. — Забележително момиче. Съвсем открито ми разясни намерението си да вложи петдесетте хиляди райхсмарки зестра само в брак с граф, художник или разбойнически главатар. Обясних й, че в наше време няма благородни разбойници. Шефовете в професионалния бокс, борците и агентите им навярно са модерните разбойници — тъкмо започнахме да обсъждаме този проблем и стана интересно, когато се появи Гретхен с изненадата си.
Тръгнаха бавно към вилата и Фрици по навик посегна към ръката на Ханс.
— Доведе ми самата Кински, нагласена като елхата в „КаДеВе“ два дни преди Бъдни вечер. — Ханс се потърси. — Започна да ме разпитва как съм и дали още й се сърдя. Дали й се сърдя — точно това бяха думите й! Да й се сърдя? Човек се сърди на някого, който е забравил да свали млякото от печката или е закъснял десетина минути за уговорената среща. Тя изобщо не е разбрала какво се случи тогава. Какво означаваше за мен да я видя с Гейбъл и кучешкия камшик. С Гейбъл бяхме приятели. Винаги съм го харесвал. Толкова е земен…
— Така ли мислиш? На мен винаги ми изглежда ужасно нагъл.
— О, това е само маска! В действителност е несигурен. — Ханс претърси джобовете си за табакерата, запали цигара и продължи: — Всъщност Гейбъл е чудесно момче и талантлив певец. Когато се запознахме, беше без работа, за пореден път. Трудно му е, защото изглежда като евреин, в добрите заведения понякога не вземат такива. Тогава на Роза му хрумна да му дадем американски псевдоним — според нашите сноби всички американци са евреи, но пък американците са на мода. Прекръстихме го миналата година, през пролетта, с шампанско и светена вода — подарък от майката на Влад след поклонническо пътуване. Паметна вечер беше… Никога не бих помислил, че Гейбъл ще се забърка с годеницата ми, никога! Неговото предателство ме засегна много по-силно от изневярата на Кински.
50
Хедвиг Куртс-Малер (1867–1950) — немска писателка, авторка на повече от 200 любовни романа, много популярна приживе. — Бел. прев.
51
Карл Май (1842–1912) — немски писател, продуктивен автор на приключенски романи. — Бел. прев.