Господин Шмит ми разказа какво се е случило. Много съжалявам. Ние, мъжете, сме свине, всички до един, но аз вярвам, че Ханс много Ви обича. Просто го е страх да не го наранят отново. Вие не бяхте тук, но аз знам колко зле се чувстваше след изневярата на Кински. Ако мога да направя за Вас още нещо, освен пудинг, моля да ме уведомите. А дотогава ми се доверете по следната точка: когато човек е изгубил всичко, може спокойно и без риск да рискува всичко. Понякога чувството е много хубаво.
Ваш Курт
— Много се радвам да се запозная с вас, господин Райбетанц — излъга Фрици и се постара да се усмихне учтиво.
От пръв поглед й стана несимпатичен, навярно заради погледа, с който бе измерил недобре подстриганата й коса, а може би и защото предпочиташе да си остане вкъщи, а не да е тук, в препълнената кухня. Само че там беше Ханс, седеше на дивана и Роза го учеше да пише на машина. При появата на Фрици им стана неприятно, затова тя грабна сребърната рокля и червилото и изскочи навън. В гнева си затръшна вратата толкова силно, че съвсем ясно чу как чашите зазвънтяха.
Не знаеше какво я гневи повече: брилянтната статия на Ханс за лудите от войната или усилията му да научи машинопис от Роза, което означаваше еднозначно намерение да я уволни. Не че тя много държеше да остане, вече си беше обещала довечера да попита Гейбъл дали би могъл да я препоръча някъде, той познаваше всякакви хора, но фактът, че Ханс планираше отстраняването й така открито и безсрамно, я вбеси. И то с помощта на Роза. Никога няма да му прости тази подлост. Всички мъже са свине, даже гейовете — безспорна истина!
Тя отиде при Инге, която живееше с майка си и един наемател в жилище недалеч от Александерплац. За щастие майката бе излязла, а наемателят хъркаше оглушително зад избелелия параван и двете жени можеха да си поговорят спокойно.
Приятелката й прие изповедта мълчаливо, сложи вода за чай и рече:
— Ще ти направя прическа, казва се „Итън Кът“. Косата е много къса и няма нужда от къдрене. Ще те измия с оцветяващ шампоан.
Фрици отново бе нападната от сухи хълцания. Чувстваше се пълна глупачка — да изгуби самообладание заради някакъв тип, когото познаваше едва от няколко дни.
— Радвай се, че се случи сега — заяви Инге, докато смесваше някакви вонящи течности в емайлиран съд. — Първо, вече всичко е зад гърба ти, второ, ти си нова в града, лицето ти е ново, неупотребено. Сега е времето да влезеш в киното. Мъжете само пречат. Погледни мен. Ако не се случи чудо, ще си остана статистка, но преди пет години имах предложение — щяха да ми дадат стипендия и да ме пратят в училището за актьори в Кьолн.
Тя вдигна рамене и започна да разпределя вонящата каша по косата на Фрици. Фрици тъкмо се готвеше да попита приятелката си защо не е отишла в Кьолн, когато някой отвори вратата със силен трясък. В стаята влезе дребен, доста дебел мъж. Господин Хелмут Райбетанц.
— Мили боже, мислех си, че като си казала да дойда в пет, а аз идвам в шест, ще си напълно готова! — С дебелия си пръст той посочи обвинително захабения халат от изкуствена коприна. — Мислех, че ще ходим на кино. Нали непременно искаше да гледаш още веднъж филма с Боймер! Не помниш ли, че сме го гледали цели три пъти?
— О, зайчето ми, това беше вчера. Днес не желая да виждам русо момче с нацупени устни — изкиска се Инге, отново в най-добро настроение. — Представи си, Фрици ще дойде с нас и с Гейбъл на танци! Хайде, престани да се мръщиш — днес не е нито Задушница, нито Денят на капитулацията. Бъди добричък и изтичай до магазина за деликатеси да ни купиш една бутилчица газирано вино. Щом се върнеш, ще ни видиш в пълния ни блясък. И изобщо, как посмя да ни се изтърсиш тук без предизвестие? Мили боже, ами ако бяхме полуголи?
При тази представа лицето на Райбетанц светна. Той кимна на Инге и излезе без съпротива. Веднага щом вратата се затвори зад гърба му, Инге въздъхна сърцераздирателно:
— Кажи ми, не е ли отвратителен? Най-отвратителният мъж на света! Плешив, а как само пристъпва! Прилича ми на гарван!
— Ужасен е — кимна Фрици, изплакна си косата и попита: — Защо излизаш с него, като не го харесваш?
— От съжаление и защото ми е все едно с кого излизам, стига да плаща питиетата и входа. Изисквам също да не пие и да не участва в сбивания, а ако някога все пак се наложи, да печели. — Тя отново въздъхна и захвърли вехтия си халат. — Принцът от мечтите ми не съществува. Даже Боймер сигурно е отвратителен в реалния живот. Нищо чудно да ходи по цял ден гол, само с мръсни чорапи, или да се тъпче с хлебчета със сурова кайма с лук…