— Аз пък съм твърдо решена да си намеря мъж като онзи герой на Йозеф Рот, дето спасява сламките от удавяне. Намеря ли го, ще се омъжа за него и няма да го напусна, все едно иска ли ме, или не — заяви Фрици, взе си цигара от табакерата на Инге, дръпна няколко пъти и я подаде на приятелката си. — Мислех си, че Ханс е единственият, но той се оказа страхливец, той поставя тъпите си писания над всичко. Е, поне умее да се целува, не мога да му го отрека…
— Веднъж излязох с едно момче пет вечери подред, беше много сладък, не ми се буташе и изведнъж разкри тайната: рана от войната! Избягах. Кажи ми, глупаво ли постъпих? Със сигурност нямаше да ми изневерява, но все пак… спалнята е много важна в брака, поне така мисля аз. — Инге кокетно издуха няколко колелца дим над голото си рамо и пак въздъхна дълбоко. — Сериозно те питам: какво да правят жените? Получават мизерни заплати, абсолютно недостатъчни за нормален живот, мечтаят си за семейство и деца… Затова се омъжват за най-малко лошия или за онзи, който им е подръка. Ако няма рана от войната, всяка година раждат по един бъдещ войник и са благодарни, ако мъжът не се напива на всяка заплата и не ги пребива от бой. Говоря от опит — баща ми беше точно такъв. За щастие жабарите го убиха. Веднъж да улучат правилния войник!
— Не говори така, Инге! Ти си красива и сигурно ще успееш в киното. — Фрици се усмихна окуражително. — Защо не се кандидатираш за ролята на Грушенка? Официалните интервюта са в четвъртък. Ако искаш, в понеделник ще взема книгата от библиотеката и ще се упражняваме заедно.
— Ще видим. Знаеш ли, кандидатствала съм за цял куп роли и в повечето случаи избираха някоя, дето си нямаше понятие за какво става дума във филма. Голяма кариера в киното? Не, не и не! Виж, аз се постарах много. Имаше време, когато пътувах всеки ден до „Бабелсберг“ и се явявах на всякакви прослушвания. И какво се получи? — Нищо! Останах си статистка. За да влезе в киното, човек има нужда от връзки или от пари, или и от двете. Аз нямам нищо.
Инге започна да разресва русата си коса. Движенията й издаваха безкрайно изтощение. Изведнъж Фрици бе обзета от луд гняв, съчетан със също толкова луда жажда за живот. Гейбъл беше прав: когато човек няма нищо, може да рискува всичко.
— Не говори глупости! — рече тя. — Говориш пълни глупости, Инге! Когато човек иска нещо, когато го иска сериозно, не бива да се предава. Жените трябва да научат това от мъжете. Погледни само Ханс: той ще продължи да пише до края на вечността, колкото и малко да му плащат. И ще гледа отвисоко на хората, постигнали успех, защото се продават. Не се предавай. Предадеш ли се, само доказваш колко прави са били всички онези задници. Те ще се радват на твоя провал.
Фрици преглътна, вслуша се в думите си, силно впечатлена от истината в тях. И преди смелостта да я е напуснала, добави:
— Ще напиша сценарий за теб. Ще създам страхотна женска роля, ти ще я изпълниш и двете ще станем известни.
Точно така. Ще напише сценарий и ще презира всеки, осмелил се да й се подиграе. Ще го обяви за пълен глупак. Ще живее като Ханс: изкуството на първо място, винаги. Или още по-добре: само изкуство, нищо друго. Няма да позволи на някакви си жалки провинциалисти да я лишат от мечтата й. Няма да позволи на страхливеца Ханс да разруши вярата й в любовта. Не и тя. Ако беше съгласна да живее по този начин, щеше да си остане в провинцията.
— Но ти изобщо нямаш представа как се пише сценарий — възрази колебливо Инге.
— Напротив. Поставих пиеса за Коледа. Вярно, това беше театър, а не кино, но разликата не е чак толкова голяма. И знаеш ли, коледната пиеска предизвика скандал. Дойдоха зрители от околийския град, всички вестници писаха за представлението.
— Мили боже, нямах представа каква си! — Инге я погледна с възхищение. — Въпреки това съм убедена, че няма да излезе нищо. Знаеш ли, първо трябва да напишеш сценария и да го представиш. Сигурно ще го отхвърлят и ще се наложи да го преработиш. Пак ще го отхвърлят и работата ще се проточи години. Дотогава ще остарея и ще погрознея. Нищо няма да се получи, повярвай ми. Въпреки това ти благодаря.
Тя я целуна по влажната коса и затананика някакъв меланхоличен шлагер, Фрици се погледна решително в огледалото. Няма да се откаже. Никога.
— Животът е много важен, много важен! — повтори шепнешком и жената в огледалото кимна утвърдително.