Фрици го погледна въпросително. Доколкото знаеше, младежът бе посегнал на живота си от отчаяние и мъчителна ревност.
— След седмица Савицки отново заминава за Париж. По работа, нали е бижутер — заразказва Гейбъл. — Първоначалното му намерение беше да остави красивия си любовник у дома. Да заминеш за Париж с придружител — това е все едно да си отнесеш сандвичите в бюфета. Според мен обаче графът най-сетне е разбрал какво съкровище е малкият. Това ме радва, въпреки че лично за мен представлява трагична загуба. Сега никога няма да узная дали полякът наистина е забележителен любовник, както се твърди. Е, може пък да успея да ги разделя. Има доста време, докато остарея и погрознея.
— Не се прави на по-лош, отколкото си. — Загледана в красивото му лице, Фрици поклати глава. — Защо просто не признаеш, че се радваш за него?
— Защото никой няма да ми повярва. И защото в нашия мръсен свят човек трябва да е жесток. — Гейбъл се прозя и затвори очи. За момент Фрици повярва, че е задрямал, но той продължи: — Дяволски трудно е да преуспееш, особено когато си разглезено дете, имаш дело в полицията и не си завършил училище. Един ден забелязваш, че си нищо. Дори да умираш от глад на улицата, никой няма да ти обърне внимание. Същевременно забелязваш, че си красив. Красивата външност ти помага да се измъкнеш от източните квартали и да си намериш място в шикозния запад. — Той опипа за цигарите си, без да отвори очи. — Външността е твоят шанс да си отрежеш дебело парче от сметановата торта на живота. Да не гладуваш и да спиш в истинско легло. Да си сменяш бельото и най-вече да няма плъхове. Боже, как мразя плъхове! Един ден откриха, че мога да пея. Оказа се много важно за мен. Пеенето е единственото мое, само мое, а те ми го отнеха. Знаеш ли, някога мама пееше с мен. Тя беше истинска певица, завършила консерватория, работеше в операта. Понякога ми показваше програмите, намирах ги прекрасни. После обаче баща ми отказа да се ожени за нея, защото беше еврейка и изведнъж му бе станала отвратителна. Мама се разболя и… О, тя беше прекрасна майка. Най-добрата, която един син може да си пожелае. От нея ми остана и рецептата за пудинг. Искаш ли да я видиш?
Той се надигна и извади от портмонето си смачкана снимка, цялата на петна. Фрици видя млада жена в тоалет от началото на века, облегната на колона, красива и арогантна. Преди тя да изрази възхищението си с подходящи думи, Гейбъл прибра снимката.
— Ето каква беше мама. Честно казано, ти ми напомняш малко за нея, не по външен вид, а защото и тя знаеше точно какво иска. Не харесваше ли нещо, направо си го казваше, също както правиш ти. Ако я бях запознал с Кински, сигурно щеше да ме наругае. Защото Кински си е мръсница. Помисляла ли си някога каква услуга оказах на Ханс с кучешкия камшик? Ако не бях аз, щеше да се ожени за Кински, и то без любов. По онова време той вече беше разбрал с какъв боклук се е забъркал. Но нали си е с чувство за чест и главата му е пълна с тъпия предвоенен морал, сигурно щеше да се ожени за нея и да я търпи цял живот. Вече не я обичаше… ако изобщо някога я е обичал. Ако онази не бе разпространила новината по всички вестници — „любовната история на века!“ — Ханс щеше да си тръгне най-много след две седмици.
След кратко мълчание Гейбъл продължи:
— Разбираш ли, той се зарадва, че най-сетне съм му доставил основателна причина да я зареже. Не искаше да го смятат за подлец — първо разваля годежа й с онзи крал на стоманата, а после я изоставя. Двамата изобщо не си подхождат. Тя иска само титлата му, а той… навярно никога не е срещал такава като нея. Тя е от жените, които буквално те обръщат по гръб. — Разгадал правилно любопитния поглед на Фрици, той обясни: — Тя е дяволски красива и много образована. Абонирана е за поне три списания. Освен това е покварена до мозъка на костите си. Ханс го разбра, но вече беше сгоден. Тя много бързаше да се сгоди. И кой щеше да пее на годежа? — Джони Гейбъл! Така че аз постъпих като истински джентълмен. Проявих човечност.
— О, Курт! — засмя се Фрици. — Не говори глупости. Ако беше така, Ханс нямаше да се чувства толкова зле. Или и това ще отречеш?
— Права си, той се чувстваше ужасно, но не защото изгуби Кински. Беше съкрушен, защото е старомоден. Защото вярва в идеали отпреди войната: вярност, лоялност, приятелство… Добър приятел да му отнеме годеницата — според него това е потресаващо! Ханс навярно е най-почтеният човек, когото познавам. Той дори не би помислил да отнеме чужда жена. Тогава светът му е рухнал, знам. На всичкото отгоре си загуби преподавателското място. Гадна история. Беше блестящ преподавател и онези дребни душици само чакаха сгоден случай да го изхвърлят. Още от самото начало не го одобряваха, заради партийната му принадлежност. Е, все едно. Животът не е концерт по желание. Миналото не може да се върне. — Той я чукна с показалец по върха на носа. — Та кога беше прослушването за ролята на онази рускиня?