— Влезте най-после, какво чакате?
Тя се озова в стая, толкова претъпкана, че графът не се виждаше.
Навсякъде книги — по етажерките, на пода, върху креслата. Върху книгите препълнени пепелници, използвани чаши, мръсни съдове. При отварянето на вратата стана течение и по стаята се разхвърчаха нотни листове и смачкани хартии. Между тях стояха, лежаха и висяха изрисувани платна, някои съвсем пресни — усещаше се миризма на маслени бои.
Сред целия този хаос седеше мъж. Най-много трийсетгодишен, а разбърканите, стърчащи на всички страни руси къдрици му придаваха още по-младежки вид. Очите му имаха цвета на боров мед.
В първия момент мъжът погледна любопитно Фрици, после каза:
— Моля да проявите снизходителност към тона ми. Тук не сме много официални, затова си помислих, че щом спра да свиря, просто ще влезете. Но няма как да знаете, нали? — Той се усмихна извинително и продължи с шеговит тон: — … нещо почука на вратата, беше собственото ми сърце…
— Оцветих небето с кръвта от сърцето си, стана малиненочервено, но ти не дойде с вечерта — допълни с усмивка Фрици. Знаеше стихотворението наизуст. — Аз съм голяма почитателка на Елзе Ласкер-Шюлер[13] — обясни тя, забелязала смайването му.
— Аз също. Безусловно. Според мен тя е една от най-големите живи лирички. — Мъжът кимна няколко пъти и попита: — Е, след като сме единодушни по този въпрос, с какво друго бих могъл да услужа на милостивата госпожица?
— Желая да видя господин граф фон Келер.
Мъжът насреща й избухна в смях.
— Какво искате от граф фон Келер? Идвате в късен час, изглеждате изтощена… Няма ли първо да седнете? — Ръка, покрита с избледнели лунички, посочи изтърбушено кресло от ракита. Ако се съдеше по миризмата на раираната възглавница, там обичаше да седи Грегор. — Коя сте вие всъщност?
— Името ми е Елфриде Лак, казват ми Фрици — заекна тя и се ядоса, че не се беше сетила да се напудри още веднъж. Навярно това беше синът. А може би племенник? — Господин баща ми е служил при господин графа до 1916 година, после го преместили в полевата кухня. На сбогуване господин графът му казал, ако някой от семейството му реши да дойде в Берлин, непременно да го посети.
— Така ли е казал? Сигурно е бил пиян. — Устните на младия мъж потрепнаха подигравателно. — През цялата война е бил пиян. Иначе надали е щял да издържи. Той е мека душа.
— Не ви вярвам! Според татко той е най-добрият офицер, при когото някога е служил! Знаете ли, моят баща нямаше особено високо мнение за пруските офицери… — Да, това със сигурност беше синът. Докато баща й беше жив, Фрици често си мислеше лоши неща за него. — Бихте ли ме отвели при него?
— Роза вече го направи. Той стои пред вас.
Фрици преглътна. Усети как всичката й кръв се смъкна в краката. Невъзможно!
Графът е бил командир на баща й! Как е възможно толкова млад мъж… А защо не? Ако тогава е бил на 23 или на 25… През войната офицерите са правели бърза кариера, особено с неговото име…
— Извинявайте, държах се лошо — усмихна се отново мъжът, широко и весело. — Отлично си спомням баща ви, казваше се Квинт Лак, нали? Ако ми позволите да отбележа, вие много приличате на него.
— Благодаря — промърмори Фрици. — Повечето хора твърдят, че изглеждам като госпожа майка си, но аз не съм в състояние да преценя, защото не я помня.
— Е, как е баща ви? — попита графът, протегна се и отвори прозореца. В стаята нахлу хладен, влажен въздух, течението разпрати разхвърлените хартии по прашния под. Шумът от лудото градинско увеселение се чуваше съвсем ясно. — Не беше добре с дробовете, доколкото си спомням. Пострада при една газова атака, май така беше…
Фрици кимна няколко пъти и пое дълбоко дъх.
— Господин баща ми почина миналата есен.
Лицето на графа помрачня. Понечи да каже нещо, но точно в този момент шумът внезапно заглъхна и звуци на саксофон огласиха нощта.
Меланхолични, дълбоки.
Фрици се заслуша. След малко към саксофона се присъединиха пиано, тромпет и контрабас. Прозвуча мъжки глас. Дрезгав, изкусителен и мек, той се плъзна по кожата й. Милваше я, дразнеше я, ласкаеше я. Уви се около нея, обхвана я, прегърна я здраво и зашепна думи за сбогом и любовни клетви. Постепенно заглъхна и остави дълбок копнеж и желанието да го чуе отново.
Фрици примигна. Уплашена, събудила се сякаш от дълъг сън, разтърка очи.
Лицето на графа се беше променило. Изглеждаше сериозно и Фрици едва сега забеляза колко е слаб. Не слаб, мършав. Видя сенките под очите му, фините линии около тясната уста. Май беше по-възрастен, отколкото бе помислила в началото.
13
Елзе Ласкер-Шюлер (1869–1945) е немска поетеса от еврейски произход, видна представителка на авангардизма и експресионизма в литературата. — Бел. прев.