— За Метенкамп! Онзи със стоманените заводи, беше сгодена за него, преди да се появи Ханс. И това не е всичко! Тази нощ, само няколко часа преди официалното обявяване на годежа, се обадила по телефона на Ханс и го умолявала да се ожени за нея. Знам го със сигурност, защото господин Шмит чул всичко по другата слушалка и…
— Много мило от страна на господин Шмит да разпространи така охотно какво е научил! — Облегнат на бастуна си, Ханс стоеше на прага с две димящи чаши в ръка и изразът на лицето му издаваше, че не знае да се ядосва ли, или да се смее. — Позволяваш ли да допълня нещо? Останаха ли неизяснени въпроси? Връзката с другия телефон често е лоша.
— О, да, кажи ни още нещо, ако желаеш. — Явно нямаше смисъл да си хабят иронията за човек като Влад. — Знаеш ли, господин Шмит е слушал разговора ви от онзи момент, в който си й казал, че историята с Гейбъл не е целяла да ти навреди, а после си описал как заради нея многократно си се напивал до безсъзнание, за да изгубиш координация и да не можеш да се застреляш. Казал си й също колко добри приятели сте били с Гейбъл и как…
— Влад, чуй ме, моля те. Ако исках цялата колония да разбере какво ми е било, щях да инсталирам високоговорител в кухнята. Ще ти бъда много задължен, ако престанеш да разпространяваш тези безсмислици. В противен случай ще се видя принуден да уведомя Роза с какво се занимаваш, докато уж си в зоологическата градина и зяпаш рибите. — Гласът на Ханс доби заплашително спокоен тон, изреченията издаваха опасни намерения. — А сега те моля да излезеш от кабинета ми. Желая ти хубав ден.
Влад го изгледа мрачно, но си тръгна, без да протестира. Само затръшна вратата след себе си.
— Какво прави, когато уж е в зоологическата градина и зяпа рибите?
— Това не те засяга. Вече ми писна от постоянните клюки.
Ханс й подаде чаша кафе и понеже изпитваше невероятно облекчение, тя остави грубия му отговор без коментар. Освен това бе изпълнена със съчувствие към него — не искаше да мисли какво означава да те подслушват при такъв разговор. За да го наведе на други мисли, смени темата:
— И Инге се е сгодила. Довечера ще празнуват. Не съм съвсем сигурна дали искам да отида. Всъщност не се радвам за нея. Тя изобщо не е влюбена в онзи Райбетанц. Дори не го харесва.
— Според мен така е най-добре. За да стигнат до това прозрение, други жени се нуждаят от седем години брак и две деца, а тя го знае още на годежа. — Ханс се засмя като ученик, извършил пакост, духна в кафето си и продължи: — Не, говоря сериозно, тя наистина е хитра. В „Бабелсберг“ вече й е излязло лошо име, хората говорят за нея… Назначих я точно заради това. Надявах се да й дам възможност да се измъкне от онази среда, но правописът й е катастрофален. Трагичното е, че има талант за актриса, но междувременно… В крайна сметка бракът с онзи досадник е най-доброто за нея. Ще е осигурена и няма да падне в калта.
— Но тя не може да го понася! Аз също — заяви твърдо Фрици и предпазливо отпи малко от горещото кафе. — О, днес вкусът му е различен! Направил си го почти толкова добро, колкото на Роза. Какво му сложи?
— Заварих в кухнята Гейбъл и той ми даде малко от своето кафе. Един вид предложение за мир, след годежа на Кински.
— Виждаш ли! Той не е лош човек. — Доволна, Фрици сложи нов лист хартия в машината и попита: — Щом сте се сдобрили, би било хубаво довечера да дойдеш с мен в „Под липите“ и да вдигнем наздравица в чест на бъдещата госпожа Райбетанц. Вече няма значение, че Гейбъл пее там, нали?
— Не мога. — Ханс разтърси русата си грива. — Нямам време.
— Хайде, моля те! Ще ти платя едно трайно къдрене и хубава рокля. Нали ми обеща да бъдем приятели!
— Естествено, Фрици, но наистина нямам време, трябва да работя. — И, вече на вратата, добави: — Много съжалявам.
— Май се напих — призна Фрици на Гейбъл и отпусна глава върху широките му гърди. Виеше й се свят, вероятно от многократните завъртания, докато танцуваше, но преди всичко от коктейлите, поръчани от Райбетанц по случай годежа. — Ти си виновен.
— Аз съм виновен — съгласи се той. В черните, винаги с влажен блясък очи светеше бдителност. Придружи я до масата, без да спира да говори: — Знае се, че аз съм виновен за страшно много неща. Поемам вината с най-голямо удоволствие и с още по-голяма готовност, но какво общо имам аз с твоята жажда? Защо погълна толкова много отвратително лепкави коктейли?
Думите му предизвикаха залп от смях. Известно време Фрици не бе в състояние да говори.
— Всеки път, когато танцувам с други мъже, а ти стоиш на сцената и пееш, ме гледаш с такъв гняв, че бързам да приключа. Нали съм си добро момиче, реших да не танцувам, но ти правиш почивка веднъж на два часа, за да танцуваш с мен, а и никак не е приятно, когато саксофонът поема твоята част. През останалото време седя с Инге и онзи ужасен Райбетанц. Понасям го само със замаяна глава.