Истината беше малко по-различна: в момента понасяше всички мъже само в пияно състояние. Започна с Ханс, който не пожела да я придружи, мина през Влад и Роза, които отиваха на курс по партньорски масаж и не се съгласиха да го откажат, и завърши с бившия си годеник Густав: той бе имал дързостта да й пише и да съобщи, че възнамерявал да й направи „приятелско посещенийце“.
После дойде Райбетанц. Надуваше се като жаба пред колегите си от кредитната банка и излагаше на показ красивата си годеница.
В момента се гневеше и на Инге: приятелката й постоянно показваше годежния си пръстен с истински, съвсем чист под лупа диамант. „0,2 карата“ — обясняваше гордо точно в този момент, а непозната дебелана с дупчица на брадичката квичеше от възхищение. Всъщност дебеланата изглеждаше много мила, в момента живееше в художествената колония и възнамеряваше да се яви на проби за ролята на Грушенка. Елегантната блондинка с предълго цигаре имаше същото намерение.
— 0,2 карата — повтори натъртено Инге.
Гейбъл дари Фрици с крива усмивка и й пошепна:
— След половин час е полунощ, заведението затваря. Още съм уморен от уикенда и смятам да се прибера право вкъщи. Ако желаеш, може да си тръгнеш с мен. В момента имам кола, даде ми я един обожател.
Фрици се поколеба. Разумните госпожици не правеха такива неща. Не й се щеше да пътува сама с Гейбъл, и то през нощта. Да не говорим за неговата лоша слава и за нейното състояние. От друга страна обаче… очите му излъчваха искрена нежност, а тя… тя беше пияна.
— Ще си помисля — пошепна в отговор и се върна на масата.
Посрещнаха я с възторг. Колега на Райбетанц от Кредитната банка, пиян до козирката, я попита дали е сгодена за „господин певеца“ и го нарече „щастливец“, а Инге, за пореден път започнала да хълца, обясни не съвсем разбираемо, че Фрици е момичето на Гейбъл. Райбетанц се изсмя пронизително на нещо, казано от дебеланата, елегантната блондинка вече не изглеждаше елегантна и постоянно повтаряше, че й се вие свят и със сигурност е получила хранително отравяне. Мъж от киното кимаше на всяко нейно изречение и я потупваше по рамото, ала когато тя изплака, че й се гади, побърза да се отдръпне.
Фрици се замисли за Ханс: навярно още седеше в нощно-синия покой на стаята си, вслушваше се в тихото съскане на газовото осветление и пишеше нещо важно и красиво.
Елегантната блондинка се сгърчи и започна да повръща. Инге ревна — от щастие или от гняв, а Фрици си поръча още един коктейл шери коблър, за да преживее с достойнство и последния половин час от вечерта. Нямаше представа как се е озовала в колата с Гейбъл. Главата й се проясни едва когато завиха към „Груневалд“ и той констатира:
— Наистина си пияна. Лицето ти е позеленяло. Ама че гадост.
— Иначе нямаше да понеса вечерта — призна му тя. — Много ми е мъчно за Инге. Тя не обича онзи тип.
— Няма нужда да я съжаляваш — отсече той. — Тя знае много добре какво получава. Редовен доход и възможност да си ляга само с един тип, не с всеки срещнат. В „Бабелсберг“ не я очаква нищо и тя го знае. Трябва да стане чудо, за да я вземат за по-сериозна роля. — Пребори се успешно с ръчката и продължи: — Освен това Райбетанц не е грозен. Е, не мога да го сравня с граф Савицки, но човек трябва да се задоволява с малко. Нали не живеем в сантиментална пиеса.
Фрици кимна няколко пъти, макар и повече от учтивост, отколкото по убеждение.
— Понякога се налага да сме реалисти.
Светлината от уличните лампи хвърляше странни сенки върху красивото мъжко лице с енергични черти. Фрици кимна отново. Май наистина би било добре да мисли реалистично — а реалността, за съжаление, беше следната: Ханс я бе изхвърлил от живота си. И не само това. В реалността литературата винаги щеше да е на първо място за него. Както много удачно се бе изразил Савицки: „А Ханс, Ханс беше влюбен в идеята да стане писател“. В реалността Ханс предпочиташе да работи вечер, вместо да излезе с нея, и това нямаше да се промени.
Фрици въздъхна дълбоко, Гейбъл се засмя и блестящобелите му зъби на хищник блеснаха.
— Толкова много реалност на празен стомах. Нужно е да пийнеш нещо.
Изглеждаше зашеметяващо. Не беше Ханс, естествено, но може би така беше по-добре? Точно когато автомобилът зави по алеята към вилата, тя посегна към ръката му върху волана.