Днес Фрици се ядоса на хаоса — навярно защото и без това беше сърдита на Ханс. На закуска Роза най-невинно й бе разказал, че снощи им дошъл на гости граф Савицки и изиграли няколко партии билярд.
Фрици буквално се пръскаше от гняв. Значи Ханс имаше време да играе билярд, но не бе пожелал да я придружи на партито по случай годежа на Инге — господин писателят трябвало да работи! Гневът й напомни за предстоящата вечер, за уговорката с Кург, и тя реши да изясни поне въпроса с Густав. Написа две изречения и не знаеше как да продължи. Отново се вслуша напрегнато, за да разпознае по гласа на Ханс дали новините са лоши. За съжаление чуваше само неясно мърморене.
Фрици въздъхна отново, седна, облегна гръб на един от рафтовете с книги, подви крака и с виновно изражение извади от чантата си „Април“ от Йозеф Рот. Съзнаваше, че е необходимо да се упражнява за ролята на Грушенка, но желанието й да чете беше по-силно. Освен това нещастно влюбеният главен герой, който спасява сламки от удавяне, я бе навел на идеята за кратък фейлетон. Три весели шпалти за фиксидеите на берлинските ергени. Щеше да го напише с удоволствие, а когато сподели идеята си с Роза, той избухна в смях и я увери, че материалът със сигурност ще намери място в „Стил“ или в „Бухал“. Първата сцена от сценария постепенно добиваше форма. Явно Ханс не беше единственият годен да пише свестни изречения.
В следващия момент той отвори с трясък вратата към библиотеката и извика:
— Говорих с Херман Улщайн!
По лицето му бяха избили червени петна.
— Знам.
От една страна, Фрици се надяваше да чуе добри новини, от друга, беше бясна заради лъжата му и нежеланието да отиде с нея, както и заради господарския начин, по който я бе изгонил от стаята. Затова попита сухо:
— Какво се получи?
— Ръкописът им е направил силно впечатление. Първоначално смятали да го подготвят за пролетната програма, после обаче прочели статията ми за душевноболните от войната и си променили решението. — Ханс се засмя доволно. — Имаш ли нещо предвид за довечера? Бих искал да те заведа в „Рупински“ и да ти обясня всичко на спокойствие. В момента много бързам, днес е сряда, искам да хвана електричката в и четвърт. Ще издам само, че положението е по-добро от най-доброто.
— Довечера съм заета. — Достави й дяволско удоволствие да види как лицето му потъмнява. — Имам уговорка.
— Крайно неприятно. — Ханс се огледа трескаво и най-сетне откри захвърленото на пода сако. — Не може ли да я преместиш?
— Невъзможно.
Фрици поклати глава. Да не му е домашно кученце — да отива при него само когато му е приятно, а през останалото време да се чуди къде да се скрие. Освен това изпитваше съжаление към Курт: вечерята беше адски важна за него и сърце не й даваше да я отложи само заради капризите на Ханс.
— Хайде, кажи ми какво обсъждахте. Ще купят ли книгата?
— Фрици, много държа да говоря с теб на спокойствие. Моля те. Нали ти казах — трябва веднага да изляза. Не е редно да закъснявам. Днес е сряда, затварят в дванайсет. — Той свирна изнервено на Грегор. — Казвам ти, всичко е наред. Ще направя серията за парижките сюрреалисти, за която мечтаех. И не само това.
— Значи, заминаваш за Париж? — Коленете й омекнаха от ужас. — Кога и за колко време?
— Нямам представа. Навярно ще бъде много скоро, но няма да остана повече от три-четири месеца. Тръгне ли серията, пребиваванията ми в Париж ще станат по-дълги. Сега обаче излизам. Ще си поговорим на спокойствие. Щом не може днес, ще го направим утре вечер.
Фрици кимна. Ханс не говореше сериозно! Нима ще я напусне просто така? Толкова й липсваше, когато замина само за два дни заради проучванията си, а сега възнамерявайте да изчезне за няколко месеца, без да се знае кога ще се върне! Дали е възможно да замръзне от мъка? Обгърна се с две ръце и попита:
— Ще ти трябва ли машинописка?
— Откъде да знам! Вероятно да. — Вече с шапка и палто, той се запъти към вратата, но явно осъзна смисъла на думите й, защото спря и поклати глава. — Няма да те взема като машинописка. Понякога разсъждаваш като глупаво дете. Утре ще обсъдим всичко на спокойствие, разбрахме ли се? Сега нямам време. Остани тук, Грегор!
— Точно от това имах нужда! — установи доволно Инге с пълна уста.