След продължителното обикаляне на магазините в търсене на плат за булчинската рокля двете се отбиха в един от многото бюфети с автомати на „Алекс“[59], купиха си сандвичи и по една бутилка от новата американска газирана напитка със странно име и се настаниха на една пейка пред гарата, за да се подкрепят за обратния път. Времето беше чудесно.
— Как точно се произнасяше името на напитката? — Фрици огледа с интерес стъклената бутилчица и извади сламката. — С Ц като в Цезар?
— Точно така, иначе би било глупаво. Произнася се „Цока Цола“ — повтори търпеливо Инге и посочи пакетите на Фрици. — Дай да видя какво си купила!
Фрици страдаше от угризения, че е похарчила прекалено много пари за дрехи и подобни глупости, но смяташе, че си е заслужила поне малка утеха.
— Първо, този плат за лятна рокля и прежда за подходяща жилетка. — Тя показа на приятелката си коприна на бели и зелени ивици и кълбо бяла вълна, след което отвори другия плик и извади лъскав сатен на цветчета. — Това е за нов комбинезон и за нощница. Ще се постарая да стигне и за двете. Нали го взех на половин цена.
— Толкова е мек! Ще изглеждаш суперелегантна. — Инге помилва сатена и продължи да дъвче. — Кой ще ги види пръв? Имам предвид комбинезона и нощницата.
— Навярно Грегор — въздъхна Фрици. Искаше й се да плаче, да удря и да хвърля, да се напие до безсъзнание, да се натъпче с шоколадови бонбони и да се скрие под одеялото — всичко едновременно. — Ханс отива в Париж и никак не хареса идеята да си вземе машинописка. Освен това вчера ме излъга.
— А какво става с Гейбъл? Не знаеш какво пропускаш! Наистина. Миналата есен ходих известно време с него. Той има чар, уверявам те. — На лицето й се изписа копнеж, а под дебелия пласт пудра пролича изчервяване. — Да знаеш, струва си да съгрешиш с такъв мъж!
— Възможно е. Той е красив и мил и така нататък, но аз не съм влюбена в него.
— Невинно агънце! Ще ти кажа само едно: дали ти, като жена, искам да кажа, си влюбена или не, това е маловажно, даже изобщо не е важно. Той, мъжът, трябва да е влюбен. А според мен Гейбъл е влюбен в теб. Понякога те гледа много странно. Защо те е поканил на вечеря? Ако ти направи предложение, веднага кажи да. Няма да имаш втори такъв шанс. — Инге напъха един кичур под шапчицата си и продължи шепнешком: — Разбери, ние, жените, винаги сме по-слабите, подчинените. И физически, и финансово. Е, има и богати наследници като Кински, но те са изключение. С парите, които аз печеля като манекен, а ти — като машинописка, не можем да се издържаме. Затова се налага или да направим зашеметяваща кариера в киното, или да се омъжим. Ако изберем брака, най-добре да си намерим мъж със сигурна работа, да не пие, да не е побойник и да не играе хазарт. В истинския живот любовта не е важна за жената. Ние раждаме деца, за да има кого да обичаме истински.
— Права си, но аз обичам Ханс. Обичам всичко негово, дори препълнените пепелници и грешно поставените запетаи. Само като го погледна и ми прималява.
— Хлътнала си здраво, това е ясно. Не е чудно, особено щом не ти пречи, че е чалнат. Може пък наистина да има нещо у него.
Инге вдигна рамене с безразличие. За момент замълчаха. Наблизо свиреше латерна и маймунка в униформа танцуваше в ритъма на мелодия от „Цигански барон“. Отнякъде се изсипаха десетки въодушевено смеещи се деца. След известен размисъл Инге заговори отново:
— Не прави грешката заради Ханс и къдравата му глава да пропуснеш шанса за брак с Гейбъл. Погледни мен: някога бях лудо влюбена в един студент; уверяваше ме, че щом приключи със следването, ще се оженим. Можех да отида в Кьолн, в театралното училище. Дадоха ми стипендия, госпожицата от народното училище се застъпи за мен. Преди да се запозная с него, исках само едно: да стана актриса. Участвах във всяко училищно представление, имах ли пари, отивах на кино. Имах си моята голяма мечта, а после се появи онзи мръсник и вече не можех да си представя как ще прекарам дори един ден без него. Кьолн е далече, а той, берлинчанинът, не си представяше как ще живее другаде. Убеди ме, че няма никаква полза да се местим и да ставам актриса, нали ще се женим. Останах си в Берлин, работех като продавачка и знаеш ли какво се случи? Той завърши и изведнъж станах недостатъчно добра за него. Ожени се за дъщерята на някакъв си учен и двамата отидоха да живеят в Кьолн. Точно в Кьолн, представяш ли си? Наистина…
— О, Инге… — Фрици прегърна приятелката си. — Защо не кандидатства пак в театралното училище?
— Защото бях вече стара, а и не посмях да се обърна към учителката си и да я помоля за помощ. Тя ми бе предрекла какво ще се случи. — Инге отвори пудриерата си и се погледна в малкото огледало. — Моят влак замина. Всъщност съм много щастлива с моя Райбетанц. Ще си имам дом, той печели добре и ми е верен. Не се смей, това е извънредно важно за мен. Искам да ми е верен. Искам да имам нещо, което е само мое.