— Разбирам те… обаче Гейбъл със сигурност няма да ми е верен. Невъзможно е.
— Не си права — възрази Инге. — Той ходеше с Кински още преди Ханс и Метенкамп и всички останали, тогава…
— Добър вечер, госпожице Лак. — Най-неочаквано се появи малкият син на месарската дъщеря. — Бяхме при вуйчо. Не говоря за мишката, а за другия. Той е комисар, работи в близкия участък. Има си пистолет и автомобил… е, всъщност автомобилът не е лично негов…
— Добър вечер — поздрави масивният мъж, хванал момчето за ръка.
Морковенооранжевата коса, пламнала от залязващото слънце, еднозначно го определяше като баща на момчето. Фрици веднага си го представи като напет командир на рота — преди десет години, с поне десет килограма по-лек. Как са го наричали другарите му?
— Непременно предайте поздравите ни на господин фон Келер. От цяла вечност не сме разговаряли…
„Сводника“! Точно така!
— Ще му предам — обеща Фрици.
Вилхелм Генцер се усмихна безлично приятелски и се обърна към сина си:
— Да вървим, Кони. Мама не обича, когато яденето е изстинало.
Фрици ги проследи с поглед, припомняйки си какво бе казал Ханс за бащата. „Запозна се с жена си и доколкото знам, никога вече не погледна друга.“ Значи имаше и такива мъже, макар да са си заслужили прякор „Сводника“. Въздъхна, изправи се и заяви решително:
— Време е да тръгвам. Не искам Гейбъл да ме чака.
— Ще хапнеш ли с нас? — попита Роза в момента, когато Фрици отвори вратата на градинската къщичка. — Опитах нещо ново. Френска кухня, в чест на Ханс. А и бавачката ми ще дойде за вечеря.
— Нямам време — отговори Фрици и това беше чистата истина.
За пореден път бе удължила ненужно пътя от електричката до вилата — радваше се на ухаещите в настъпващата вечер бадемови цветове и се отдаваше на мрачни мисли. Какво ще каже на Курт, ако той — както предполагаше Инге — й направи предложение? Ами ако не й предложи женитба? Ако иска поредната „актуална любовница“?
— Излизам.
— Да, Ханс ни каза. Призна си, че си му отказала. — Звучеше, сякаш самият Роза бе получил отказ. След малко добави със същия обвинителен тон: — Какво толкова важно ще правиш довечера?
— Гейбъл се чувства зле. Нужно му е да си поговори с някого.
— Нямах представа, че има нужда да говори.
Подобни злобни отговори бяха нетипични за Роза и Фрици побърза да смени темата.
— Кажи ми, моля те, истина ли е, че Кински е била близка с Гейбъл още преди историята с камшика?
— Нямам представа. Той се нанесе при нас едва през есента, а тогава тя вече беше с онзи със стоманените заводи. Първият й брак — с онзи Кински — се е разпаднал заради някакъв „евреин, дето пее по кръчмите“, поне така се говореше. Никога не съм търсил връзката, но е твърде възможно да става дума за Гейбъл. — Роза се засмя развеселено и продължи да бели варени картофи. — О, преди да забравя: ако се засечеш с моята бавачка, да знаеш, че си братовчедка на Влад.
— Защо? — попита Фрици, докато си червеше устните.
— Тя няма представа, че ние с Влад сме от параграф 175. Ако разбере, ще й разбия сърцето и ще смята, че е объркала нещо във възпитанието ми. — Роза поклати глава и както винаги, когато не желаеше да признае, че е потиснат, се изсмя безрадостно, почти зловещо. — Не искам да си помисли нещо лошо за теб, защото живееш под един покрив с двама млади, неженени мъже, затова й казах, че ни гостува братовчедката на Влад. Тя ще се опита да те сватоса за мен, но какво да се прави…
— Ако ме попиташ, веднага ще кажа да! — Фрици отиде при него и го целуна приятелски по тила. — Ти имаш правото на първи купувач — преди всички други. Сигурно ще бъдем чудесна двойка. Ти ще готвиш, ще чистиш и ще печелиш пари, а аз ще ям манджите ти и ще цапам жилището. Навярно ще бъдем много щастливи.
— Добре, ще запазя тайната ти. Не желая да се стигне до дуел, защото не съм особено добър стрелец. — Роза отхапа парче картоф, размаха ножа и посочи жълтия диван. Върху завивката бе оставена книгата на Йозеф Рот „Хотел Савой“. — Ханс беше тук преди малко. Остави това за теб.
— Благодаря — пошепна Фрици и мушна книгата в чантичката си, без да я погледне. Поне ще има какво да чете в електричката. — А къде е Влад?
— В зоологическата градина. В аквариума. Луд е по рибите.