— Знам. Според мен ти имаш добри карти. Отдавна се познавам с Хьофген и както ми обясни ролята в неделя, той ще вземе теб. — Гейбъл си наля вино в порцеланова чаша, протегна я към нея и вдигна тост: — За теб, най-хубавата Грушенка в киното.
Виното беше отвратително. Навярно е трябвало да постои отворено, за да поеме въздух… или просто не се съчетаваше добре със студените, силно пресолени бъркани яйца.
— Вкусно ли ти е? Попрегорих яйцата, но не си личи, нали? Имам си номер — обясни гордо Курт и продължи да яде с апетит. — Загоря ли някое ядене, сипвам повечко сол, за да не се забелязва.
— Вкусно е — излъга Фрици и се запита дали да погълне яйцата на големи, бързи хапки, за да приключи вечерята — но може би тогава се излагаше на опасност да получи още един черпак? Навярно гадната храна е важно средство в прелъстяването? Жената или пие много, защото солта предизвиква жажда, или бърза да иде в леглото, за да не се налага да яде повече. — Наистина е много вкусно.
— Радвам се. Някога често готвех за Лина, искам да кажа Паулина… за Кински, нали разбираш? И тя винаги твърдеше, че й е много вкусно. Радвах се, защото тя познава всички елегантни ресторанти.
— Защо си готвил за Кински? — попита силно изненадана Фрици — за първи път чуваше малкото име на съперницата си.
— Как защо? — По лицето на Гейбъл се изписа объркване. Той си наля още вино и обясни: — Тя обичаше да й готвя. Всеки път й правех пудинг и много се забавлявахме. А веднъж, точно беше в развод с първия си мъж и се чувстваше много зле, слязохме в три през нощта в онази грамадна, строена за цяла орда персонал кухня, за да й сваря пудинг. Тя седеше на работния плот, облечена в старата ми риза, и плачеше, та се късаше. А после ми изпя най-мръсните моряшки песни, все с физиономия, сякаш изпълняваше „Аве Мария“. Знае всички моряшки песни, нали е израснала в Хамбург. Там се е научила и да ругае като стар капитан на пиратска фрегата. Как се смеехме понякога… — Гейбъл въздъхна и обобщи: — Ние бяхме двойка, Лина и аз. Не, всъщност не бяхме, аз обаче си въобразявах, че сме. Тя напусна първия си мъж, онзи Кински, заради мен, но щеше да го направи дори да ме нямаше. Постоянно твърдеше, че го прави заради мен. Разбираш ли, аз знаех за другите й любовници, но вярвах, че съм по-специален. Бях убеден, че тя държи на мен и не можем да се оженим само защото баща й ще я лиши от наследство. Навярно и другите са си мислили същото. И всички се лъжат. С изключение на Ханс… Според мен тя наистина харесва Ханс.
— Но му е изневерила с теб…
— Вярно е, но когато го видя за първи път на партито по случай годежа й с Метенкамп, веднага ми се обади и сложи край. След два дни се наложи да ги последвам във Виена, но такова нещо не се беше случвало никога. Боже, как мразех Ханс! Той изобщо нямаше представа какво ми причинява. Нямам думи да ти опиша как му завиждах. Той е всичко това, което аз не съм и никога няма да бъда. Рус, от добро семейство, образован и проклет идеалист. Винаги съм се питал защо никой не забелязва, че идеализмът на Ханс е само поза, върхът на арогантността. Презира парите, защото винаги се намира кой да му плати сметките. Разхожда се в евтин смокинг и несресан, защото всички знаят кой е. Граф фон Келер, велик офицер и джентълмен. А аз, аз съм евреин, пея по кръчмите и нямам баща. Не мога без помада за коса, без ушит по мярка костюм и американско име — иначе ще ме изхвърлят на улицата.
Гейбъл помълча малко и продължи:
— А сега, преди новия годеж, Лина се обади на Ханс. Ако не вярваш, питай господин Шмит. И знаеш ли кое беше най-гадното? Обади му се от апартамента си в „Рупински“, а аз бях в съседната стая. Ако не спях, щях да слушам разговора, тя не би имала нищо против. Ще ми се разсърдиш ли, ако мина на ракия? — Той посочи с брадичка бутилката до леглото. — Не пия по навик, просто никога не съм разказвал тази история. Аз я обичам истински, разбираш ли? Все още я обичам. Не съм в състояние да кажа защо. През повечето време тя се държи ужасно с мен, сякаш съм последен боклук. Може би точно заради това? От малък съм свикнал на такова отношение. Виж, не ти разказах всичко това, защото искам съжаление, а защото…
Гейбъл отпи голяма глътка от бутилката, завъртя тапата, не каза нищо повече. Някъде в къщата се чуха викове.
— Казах ти всичко, защото си важна за мен. Защото си честна с мен и откакто те познавам, съм по-добър човек. И защото знам… знам, че мога да те обикна. Да те обичам като възрастен мъж, почтен и разумен. Ако и ти ме обикнеш, ще се откажа от Кински. Както нашият саксофонист се отказа от пушенето заради жена си, разбираш ли? Заради теб не отидох при нея снощи след работа, заради теб днес не чакам да ми се обади. Ясно ли говоря? Печеля доста, спестил съм малко пари, а ако не са достатъчни, следобед ще давам уроци по пеене.